Изобретенията и рационализациите на Иван Динков допринасят за подобряването на производството на цигари и носят милиони на НРБ
Една от най-значимите фигури в цялата история на Държавно предприятие „Тютюнева промишленост“ в гр. Станке Димитров (днес Дупница) е Иван Динков – изобретател и рационализатор. Неговите изобретения са донесли милиони на държавата.
Той е роден през 1915 г. в село Кочериново в бедно земеделско семейство. Почина през 1999 г.
Неговият баща Велин Динков (1896 – 1968 г.) бил кръгъл сирак, човек с буден и предприемчив ум, построил къща в с. Кочериново. С жена му Гена Динкова имали пет деца. И двамата родители на Иван Динков са завършили професионално земеделско училище в Кочериново.
От 1942 г. семейството живее в Дупница. Бащата работи като магазинер. Върху 4 декара през 1945 г. построил консервната фабрика „Рилска малина“, която е национализирана на 23 декември 1947 г.
През 1954 г. Иван Динков постъпва на работа в ДП „Тютюнева промишленост“ – гр. Ст. Димитров. За кратък период изучил особеностите на производството и направил 14 предложения за подобряване на работата. Четири от тях са признати за изобретения: тонгопълначна машина, тютюнево фолио, вакуумна камера и метод за увеличаване на обема на рязани тютюневи жили.
През 1954 г. Иван Динков конструирал и пуснал в редовна експлоатация първата в света тонгопълначна машина, която по-късно усъвършенствал по настояване на един германски тютюнев търговец и на директора Славе Волев. Машината е наречена „Динков-1“. През 1960 г. създава неин подобрен вариант „Динков-2“. Суровият тютюн на листата се подава в специално изработена метална каса, вкарвана в тонгопълначната с количка. Тютюнът се пресова, касата се изважда и се получават хубаво пресовани тютюневи бали от по 23 кг всяка. Премахнати са всички ръчни процеси, като два пъти е повишена производителността на труда. Тези машини работят и днес в тютюневите предприятия в страната и чужбина.
На 30 септември 1961 г. в София, на национално съвещание на изобретателите и рационализаторите тогавашните водачи на държавата Тодор Живков и Антон Югов дават отлична оценка на новатора Иван Динков. На съвещанието той обявява, че е изобретил и нова низачна машина, с която производителността на труда е увеличена четири пъти.
Иван Динков е имал авторско свидетелство № 28440 от 1976 г. за изобретението „Метод и инсталация за увеличение обема на рязани тютюневи жили и подобряване пушателните им качества“. С внедряването на това изобретение в системата на „Булгартабак“ е получен ефект от над 3 милиона лева. Към технологията проявяват интерес СССР, ФРГ, Полша, Югославия, Куба и др.
За големите си заслуги Иван Динков е награждаван с орден „Георги Димитров“, Народен орден на труда – златен, значки „Заслужил рационализатор“ и „Почетен изобретател. Обявен е и за Заслужил деятел на техниката.
Кирил Пешев
Складът „Никотеа“ е прототип на фабриката в романа „Тютюн“
Димитър Димов
Авторът на знаменития роман „Тютюн“ Димитър Димов е роден в Ловеч, но детството си прекарва в Дупница. Макар че напуска рано града, той остава тясно свързан с него.
Дядото по майчина линия на писателя – Спас Харизанов, се преселва в Дупница от село Влахи, Мелнишко, след потушаването на Кресненско-Разложкото въстание, в което участвал дейно. Купил къща в махалата „Бешика“ на днешната улица „Христо Ботев“. Сега там има паметна плоча на Димитър Димов.
Бащата на писателя Тодор Димов е от Габрово, но като офицер е назначен в 14-ти пехотен Македонски полк в Дупница. Там се венчава за Веса Харизанова. Бъдещият писател се ражда на следващата година в Ловеч, където баща му е преведен временно на служба. Той е на година и половина, когато Тодор Димов се връща в Дупница, след което заминава за фронта през Балканската война. Загива в едно от последните сражения преди примирието през 1913 г.
В Дупница служи и вторият съпруг на Веса Харизанова – артилеристът Руси Ганев. Района на града той обикаля и като тютюнев експерт след Първата световна война. Известно е, че за написването на романа „Тютюн“ Димитър Димов използва бележките на Руси Ганев.
Домът на писателя е точно срещу тютюневия склад „Никотеа“. Макар и да няма категорични доказателства, се смята, че именно този склад е прототип на фабриката „Никотиана“ от романа „Тютюн“ на Димов. Директорът на Историческия музей в Дупница Анелия Геренска твърди, че това е така, тъй като в романа се описва реката покрай склада „Никотеа“, има и точно описание и на близки до него сгради.
Складът „Никотеа“ в Дупница преди преустройството
По-възрастни граждани на Дупница припомнят, че складът „Никотеа“ е използван и при заснемането на някои от кадрите във филма „Тютюн“ от 1961 г., в който главна роля има дупничанката Невена Коканова.
Тютюневият склад „Никотеа“ съществува и днес, но е ремонтиран и външният му вид е променен.
