Пабирък

Жътва в село Шишковци около 1943 г.

 През 30-40 г. на миналия век пабиръкът на плодове и зеленчуци беше спасителна надежда за безимотните и малоимотни селяни. Щедростта на хората, които оставяха пабирък, носеше здраве и благополучие в семействата им.

Още преди около 4 хиляди години в Стария завет на Библията срещаме думата пабирък в книга Левит, гл. 19; стихове 9-10: „Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.“

Тези писания, отнесени в контекста на празниците, подчертават, че милосърдието е неразделна част от поклонението на Господа.

В Кюстендилския район, овощната градина на България, първостепенно значение имаше пабиръкът от череши, ябълки, круши, сливи, грозде… В родното ми село Шишковци централно място заемаха черешовите и ябълковите насаждения, а от лозовите масиви – виненият сорт Памид и десертният сорт Болгар. Един ден преди обявяването на беритбената зрялост изкупвателните организации бяха готови със складови помещения, където се осъществяваше сортирането по качество на плодовете и се правеха заготовки за експорт по ж.п. транспорта за вътрешния и международен пазар. Малоимотните и безимотни селяни с по-големи семейства по време на първите дни след обявяването на края на ябълкобера и гроздобера масово отиваха по овощните градини и лозята. Там те събираха пабиръка от плодове и грозде за зимата. Често те предаваха на изкупвателните пунктове събраната продукция. Между хората бързо се разнасяше информация в кои масиви все още има неприбран пабирък. Ние с моята съпруга, като учители, ни е интересувало кое е карало тези бедни хора безкористно да се информират един друг. В детските си спомените се връщам, когато съм участвал в прибирането на пабиръка. Ние, децата, активно се включвахме в този процес. Всяко детенце имаше торбичка с 4-5 килограма вместимост за плодове. През деня работехме като овчарчета или говедарчета, а привечер отивахме да събираме пабирък. Понякога ходехме да събираме и по цял ден. Пълните торбички привечер предавахме в изкупвателните пунктове, като кантарджията ни заплащаше. С тези парички в близките дни всеки се подновяваше с нещо. Нещата, които си закупувахме, широко рекламирахме като неща, спечелени с честен труд. По този начин изпъкваха най-старателните и най-трудолюбивите деца, с които родителите се гордееха.

Милчо Спиров, 91 г., бивш главен агроном на ДЗС, учител и директор

с. Шишковци