Днес е твоят ден рожден
и свещите пред теб горят,
духът ти, зная, е до мен,
макар да няма вече плът.
Не съм забравила – букет
набрах от твоята градина,
макар и да те няма теб,
цветя красиви още има!
Цъфтят, напомнят за жената,
която нявга ги пося…
И щом усетя аромата,
за тебе тихичко скърбя.
Подреждам ги пред твоя лик,
огрян от пламъка на свещ,
срещам с тебе поглед в миг
във тоя парещ ден горещ.
А птиче весело припява,
човешка мъка не разбира,
за празника те поздравява
на всичко скръбно контрастира.
И шепна, с камъка говоря,
тъй жарко слънцето напича,
а аз знак да ми дадеш те моля,
че чуваш тази песен птича.
Стоя така със часове,
не сещам жега, ни умора
в ума ми малкото дете
край тебе тича пак на двора.
Заглъхва вече песента,
птичето на чужди гроб припява,
напук дори и на смъртта,
за твоя празник известява!
Мария Бончева, Пазарджик
