Тъй тихо е, че всеки шум се чува
в утрото на този хубав, топъл ден,
слънцето с лъчи лицето ми милува,
чудодейна сила сякаш влива в мен!
Дали природата за слънце зажадняла,
за отдих в свойта тишина ме вика,
или от повика на лястовица бяла,
та нещо нежно трепна в мен лирика!
Под небесния купол кристално чист
вървя усмихнат, преглътнал орис зла,
за изживяното платил висока цена –
сърцето бие лудо с пулс на оптимист!
Обичам земята в пролетна одежда,
в себе си събрала цвят и красота,
която ме изпълва с радост и надежда,
като с лудо вино ме опива пролетта!
Димитър Варнев
