Откакто цивилизационен свят светува, мислители разсъждават войната или мирът са естественото състояние на човека и човечеството.
Но, бидейки дуалистична, човешката природа съвместява и двете. Съзидание и рушене съпътстват людското житие битие.
След края на най-голямата касапница Втората световна война основателите на ЕС са си мечтали за траен, дори вечен мир.
Но не би. Русия вероломно нахлу в Украйна и вече трета година заличава селища и животи. А до последно твърдеше, че само луди могат да помислят, че е възможна война.
Агресията на Путин над Украйна би камбаната за повишено внимание. Стара Европа скокна като ужилена и взе да се вайка и суети – ама как съм се занемарила, ама как хич не съм помислила за защита.
Светът тръпнеше в очакване американският президент да встъпи в длъжност и да спре за 24 часа смъртоносния конфликт, както гръмко се заканваше.
Тръмп пощя да строи двете страни и под негова команда да ги поведе към въжделения от него мир. А всъщност да короняса себе си като властелин (за какъвто наскоро сам се обяви) и умиротворител на планетата и да грабне Нобеловата премия за мир. Като поредна печеливша сделка.
Размаха пръст на украинския президент: „Как смееш да започнеш война срещу враг, който е десет пъти по-силен от теб?“ Все едно навремето световните лидери да бяха оставили Хитлер да си завладява света и да не посмеят да му се противопоставят. Само мир да има. Така господарят на Белия дом предлага да тълкуваме мира като правото на силния да вилнее и да си прилапва каквато територия си е харесал.
Опита се да се каращиса с Путин с угоднически ласкателства. И с покана за изгодна сделка – като най-силни да си поделят света. Засега кремълският господар и на туй не кандисва. Май се е нацелил сам на световния връх да се курдиса.
„Ако Кремъл не промени агресивната си политика, опасността от нов въоръжен конфликт е висока.“, оповести в скорошен доклад българското военно разузнаване.
Верен излиза старият анекдот, че докато тече неистова борба за мир, камък върху камък няма да остане.
Обзорник
