Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн (1877-1949), е писател, в чието творчество централна тема заема българското село. „Гераците“ е най-известната му повест.
Павлина Иванова е журналист и общественик, съиздател на туристическо издание, съдебен заседател. Завършила е бизнес конюнктура и прогнозиране на международните пазари, комуникация и реторика.
– Потомка сте на Гераците, описани от Елин Пелин в едноименната повест. По коя линия?
– Да, с брат ми Иван сме от рода на Гераците от село Байлово. Елин Пелин е от същото село и е бил приятел на семейството ни. В повестта той описва семейството на Йордан Герака и баба Марга и тримата им синове. В действителност са шестима. Последният от тях – Христо, е нашият прадядо. Негов син е Иван Гераков – нашият дядо, на когото е кръстен брат ми. Тогава е било практика фамилното име да е малкото име на дядото – иначе щяхме да се казваме Иван и Павлинка Геракови.
– Какво знаете за гостуванията на писателя?
– Елин Пелин често се е отбивал в нашия дом. Веднъж доста окъснял. Било зима, късно вечерта и гераците му предложили да преспи. Той се съгласил. Изведнъж видели, че го няма. Малко по-късно го видели запъхтян да идва – мокър и измръзнал. Носил си пижамата. Прескочил до дома си да я вземе, но не искал да пропусне възможността да преспи у нас.
Между другото в двора пред къщата на Гераците не е имало бор, а орех.
– Вие сте Павлинка – най-малкият син на Герака е Павел…
– Да, Павел е често срещано има в рода ни. Затова съм кръстена така. А и съм родена на Павловден.
– Реални личности ли са дядо Йордан Герака и баба Марга, синовете им Божан, Петър и Павел, снахите – Божаница, Йовка и най-хубавата в селото Елка?
– Напълно реално, като допълним и останалите трима синове. Казвали са ми, че Елин Пелин е описал първите трима поради негово творческо виждане. А и ги е познавал по-добре, защото били по-големи. Родът ни е колоритен и с много, ама много, изявени ярки характери. Гераците били горди хора – находчиви, остроумни и практични, каквито сме и ние сега. Аз със сигурност нося тези черти у себе си. Разбира се, те както ми помагат, така и понякога ми пречат, търпя неразбиране.
– Популярни са думите на Елин Пелин от повестта: „Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя“ и „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“ Описаното в повестта отговаря ли на истинската съдба на Гераците?
– Истинската съдба е дълга и много различна за всеки от синовете. Времената се променят. Възникват противоречия какво да направят. Всеки е тръгнал по своя път и животът им е протекъл по различен начин. Не са живели под един покрив, но не са прекъснали връзката помежду си. Всички са били много практични и бързо са възприели новото. Повечето са дошли в големия град и са успели да се реализират.
– Разкажете за своите лели, наследнички на Герака?
– Имах много лели. Две още са живи. Всичките са били изключително красиви, интелигентни, знаели са по 3-4 чужди езика, бързо са се сраснали с новата обстановка. Беше ми интересно да общувам с тях, защото имаха изключително изискани маниери. Помня леля Ани, леля Нина, която се омъжва за директора на Луна парковете по онова време. Леля Атанаска Василева сключва брак с Панайот Василев от създадената в XIX в. крупна фирма „Братя Василеви“. Леля Блага бе съпруга на първия укротител на лъвове и е играла в трупата на цирка. Била е акробатка, но след падане е прекратила кариерата си. Горда съм с всички тях. Те са били моето виждане за поведение и държание на истинска жена и дама.
– Какво не знаят читателите за Гераците?
– В село Байлово е имало и други фамилии с будно мислене, но Елин Пелин разказва за нашия род, защото сме били пример за задружно и голямо семейство. До днес е така. Там, където има гераче, то то е възпитано да обича, уважава и цени семейството си.
– Ходите ли в къщата на Гераците в Байлово?
– Сега не. Като малка често гостувах с баба в Гераковата къща. Тя се намира в източния край на селото и е построена в края на XIX век. Посрещаха ни братовчеди на моя баща Димитър Иванов Христов. Фамилията е на малкото име на неговия дядо Христо. За моя баща мога да кажа само едно – голям човек – истински, честен, работен и добър. Той бе най-обичаният от всички. Посрещаха ни сърдечно.
Сега къщата не е собственост на рода ни. Тя е популярна туристическа атракция, която може да посетите. Превърната е в къща за гости „Герак Мито”.
– Вие какъв човек сте?
– Човек с всичките слабости и добри качества. Боря се за всичко в своя живот. Трудолюбива съм, обичам семейството си. Имам една дъщеря – много я обичам, въпреки че сме различни. Горда майка е на 3 деца – на 11 години и на 4-годишни близнаци. В нея има герашка жилка, защото семейството й е над всичко. Горда баба съм – голямата ми внучка Карина пее великолепно и има много награди от музикални конкурси у нас и в чужбина, а най-малките герачета са Константин и Елена, за които с удоволствие се грижа.
Трябва да спомена имената и на другите потомци на Гераците – моите племенници Димитър и Инес и техните деца – Даниел, Итан и Лейси,
– Защо се насочихте към туризма, маркетинга и рекламата?
– Най-много обичам да пътувам, което съвпада с моята работа. Един от издателите съм на едно от най-търсените туристически издания, което представя България на всички международни изложения.
Скоро започваме издаването и на медицинско издание, с което ще бъдем полезни за много наши читатели относно тяхното здраве.
Горда съм, че съм един от организаторите на инициативата за организиране на Всенародно празнично хоро, което в един и същи час на 6 септември – в Деня на Съединението българите играят на много места в страната и извън пределите й.
– Като съдебен заседател решавате човешки съдби. Разкажете за тази дейност.
– Да си съдебен заседател не е професия. Човек прави това по желание и собствено убеждение – да упражни своя граждански дълг. Подготвям се добре за всяко дело, за да взема най-правилното решение по собствено убеждение.
– Ще напишете ли книга за Гераците?
– Не знам. Не съм си поставяла такава задача, но съм се замисляла. Защо пък не! Ако реша да пиша за Гераците, то ще е за техния цялостен живот след пристигането им в големия град. Следващата година ще организирам родова среща на Гераците.
Антоанета ТИТЯНОВА
Фамилията на Иван Герака в Байлово, 1942 г.
Дядо Иван Герака – вляво
