В кафенетата често
оставял съм ресто,
по някоя дребна монета
на девойка напета.
Дето все не достига
даже за хубава книга,
но щом тъй е прието,
та и аз така общо
взето.
Всеки от нас е със ум,
но вдигаме повечко шум,
все за онез, с негативите
които по са щастливите.
Колко е важно навреме да
спрете,
иначе мислете си, говорете.
Ето слънцето се показва,
денят приказки ще разказва.
Александър Йотов, Пазарджик
