Бяла птица търсила си дом,
там да свие майчино гнездо
в бяла къща с бели стъпала,
на върха на горда планина.
Срещу залез вдига тя чело,
вятър да я носи на крило…
От звезди, да пие светлина
и сама, да свети във нощта…
Над руини вкаменено зло,
сутрин рано пее на добро,
а след нея изворна вода,
тръгва от високо към река.
Бяла птица – дух и светлина,
търси дом във Пирин планина
с бяла стряха – покрив над света
в тебе моя, българска земя.
Ема Пенчева
