След толкова години оттогава
в душата ми и днес тупти
онази радост силна – превъзходна,
очаквана след векове.
О, време бурно с радост и тъга,
донесе ни голямата победа,
най-после наш`та свобода
дойде след кървави сражения.
Премина Дунав руската войска
и заедно със българите смели
удари Турция и победи –
най-после ние сме свободни.
Загинаха герои, опълченци,
жени, деца и старци в таз война.
Българийо, ти вече си свободна,
ликувай, радвай се, живей!
И днес на Шипка скланяме глави
пред хиляди герои от войната,
които ни дариха свободата
и дадоха живота си за нас.
Мария Маноилова
