Наричат ги „шестото чувство“. Изучават се от парапсихологията.
Според еволюционната теория за мислещия човек (Хомо сапиенс) се предполага, че преди стотици хиляди години т. нар. хуманоиди (човекоподобни) същества били високи на ръст, само с едно изпъкнало око на челото, възприемащи сетива на далечно разстояние чрез непонятни, различно догаждани от нас способности (наблизо не можели; както щраусът вижда напред надалече, а близкостоящият сам да се пази от клюна му). Нуждите на човекоподобните постепенно наложили да се появят нови две очи, за поглед наблизо, а старото (наречено „трето око“) закърняло и влезло дълбоко в мозъка му. За това
средно око
се споменава в гръцката митология за онези трима Циклопи (синове на Уран/небето и Гея/земята) сатрапи, които пазели в една пещера, и подарили на Зевс гръмотевицата. Те били груби, „недодяляни“ същества, но добри ковачи. Живеели с гигантите и хекатонхейрите. Те били само с едно око, не виждали наблизо и газели всичко около тях. Дали по-късно хората (с две очи) са произлезли от тях или от маймуните, или от мечката, или от свинята? Дали пък всеки си има свой предшественик? (Това е шега!). Може да приличаме и на мечката и на свинята, но сме си произлезли от маймуната – родоначалникът на Homo Sapiens. Този мислещ човек първоначално е задоволявал само първичните си нужди и рефлекси (за хранене и продължаване на рода) и впоследствие се замислил за по-далечни светове и явления.
Най-напред работници стъклари през 1450 г. изобретили вдлъбнати стъкла (лещи), през 1608 г. холандският производител на очила Ханс Липерши патентовал инструмент за виждане на далечни разстояния, а през 1609 г. Галилео Галилей изобретява своя телескоп. През 1836 г. американецът Самюел Морз изобретил електромагнитния пишещ апарат и азбуката на Морз (за предаване на далечни разстояния мисли и съобщения). Американецът Греъм Бел през 1876 г. изобретява първия телефон за предаване на звуци и разговори между хора на разстояние. През 1900 г. пръв руският учен Константин Перски предлага думата телевизия, за да предава снимки по телефон, но първият черно-бял телевизор е изобретен в САЩ по идея на Смит (Англия), Адриано де Пайва (Португалия) и Карл Браун (Германия) в края на 20-те години на миналия век. Първото ТV-излъчване е в Лондон през 1936 г. Сега имаме и цветна телевизия, и цветна теле-фоно-визия чрез скайп, вайбър, уотсъп, и др., но все още се лутаме да разгадаем произхода на свърхестествените възможности на човека. А те съществуват, въпреки че някои ги отричат поради идейни ограничения и невежество. А как да обясним оракулстизма, илюзионизма, езотериката (науката за вътрешното познание)? Някои лесно ги отричат, защото не се опитват да ги опознаят и обяснят.
Емпатия (разчитане на чужди емоции, познаване на чужди мисли), телепатия (въздействие с мисли от разстояние), телекинеза (двигателно въздействие с мисли от разстояние), телепортация (преместване на живи и неживи тела на разстояне чрез мисли) са все свърхестествени възможности за всеки човек. Не са вродени способности. Възпитават се. Наричат ги екстрасенси (свръх чувствителни).
През предпоследното и последно 10-летие на миналия век, използвайки настроението на криворазбраната цивилизация се нароиха хиляди екстрасенси у нас и в чужбина. Подклаждаха се и от перестройката на СССР и у нас. Официално властта там поощряваше школата на феномена Джуна (Евгения Ювашевна Сардис –Давиташвили (1949-2015 г.), руска поетеса и астроложка). Срещал съм се с нея на научен форум и действително умееше да излъчва силна енергия. Зачитана беше от двама руски президенти и известни западни артисти. Правителството на СССР създаде през 1990 г. Международна академия за алтернативни науки, а през 1994 г. Джуна бе избрана за вицеректор на Свободния международен университет по комплементарна (допълнителни медицински практики) медицина в Коломбо, Шри Ланка, а през 1997 г. се провъзгласява за „Царица на асирийския народ“, дават й се много международни награди, влиза и в политическия живот – през 1995 г. оглавява Блока „Джуна Давиташвили“. Първоначално обучението ставаше за 3 месеца там, в Москва, където срещу добро заплащане се получаваше „Диплом за екстрасенс“, впоследствие трябваше само да отидеш при нея и да внесеш количеството рубли и получаваш „Диплом“, а накрая – можеше да изпратиш сумата по банков път, и ти изпращат този „Диплом“.
У нас: развиха се теории, че екстрасенсите контактуват с извънземния свят, някои твърдяха, че Пловдив, или Велико Търново имат привилегия да се раждат там такива, МНЗ им даде възможност да разкриват частни кабинети за лечение (а лекари и стоматолози още нямаха право за частна практика), определи ги като „био-терапевти“, пред вратите и дворовете им се тълпяха хиляди отчаяни болни. Тези екстрасенси едва ли не се приравняваха с българския Феномен Ванга (това е изолиран случай, и то обясним!) А и с нея правителството успя да понатрупа валута, като уж под формата на „изследване на нейния мозък“ регулираха прегледите „само със записване“ и внасяне такси, които не отиваха за Ванга, използваха я за разгадаване на политически и разузнавателни проблеми. Кашпировски, от Москва провеждаше телевизионно дистантно лечение в определени часове, за всички рускоговорящи по цял свят, впоследствие същият „лечител“ го допуснахме (МЗ и БЛС) да практикува „медицина“ в кабинет в София. Колкото по-неуки и неосведомени са хората – толкова повече са податливи „да ги работят!“
Няма нищо различно от другите хора. Те се самовъзпитават, постигат се с чуждо и собствено обучение. Зависят от самонастройката на човека. На всеки се е случвало (особено в „гранични състояния“: при ранно събуждане, при боледуване с висока температура). Всеки може да го постигне. Има разлика в тълкуването им!
Емпатия
(от гръцки ез.= вчувстване, съчувстване) е осъзнато разбиране на емоционалното състояние и вътрешния свят на друг човек и подражание на неговите емоции, наричат го „огледален образ“. На тази база хората се сближават, стават приятели, или съпрузи, или „обич“ дори към домашните любимци. Обратно – неприятната чувственост отдалечава живите същества, или неприятните възприятия на местоживеене, домашна обстановка, любими или нехаресвани предмети, мебели. Необходимо е искрено да желаем да разберем и почувстваме другия, да следим движенията му и да разберем ситуацията през неговите очи, да ценим информацията, която получаваме от него, без да даваме оценка на поведението му. Способността за емпатия е показател за висок емоционален интелект.
„Четенето “ на мисли
е най-важният елемент на социална интелигентност. Колкото по-дълго се опознаваме с пратньора в един разговор или на спътниците в живота, на базата на наблюденията ни, на емоциите, на спомените ни, правим предположение за мислите на другия и събираме „улики“ за това, което е в ума на събеседника. (В един индийски филм, подозрителната съпруга неколкократно повтаряше на мъжа си: „Нищо лошо не ми правиш, но аз усещам, че мислиш лошо за мен!“). За четене на мислите помагат лицевите мимики, тонът на глас, „езикът“ на тялото, ритъмът на речта. Съсредоточаваме се в очите на събеседника, защото околоочните мускули ни издават емоциите. Емоциите са често „заразни“, така ги подразбираме и ни карат да подражаваме. Разбира се – често грешим! Или не е вярна нашата подозрителност, или не подразбираме лошите помисли на другия!
Способността за четене на мислите и усет на емоциите се появява веднага след раждането на детето. Само след няколко седмици то има предпочитания към определен родител или възрастен да имитират някои изрази. След първата година децата възприемат поведението на възрастните и го ползват за изграждане на своето поведение. След 3-та година могат да нарекат с дума емоцията на родителите си. Децата усъвършенстват тези умения, като наблюдават възрастните и техните разговори с чужди хора и при игри с другите деца. Ако едно дете израсне в тежка психологична среда или в домове с насилие – стават много раними с изблици на гняв, дори и когато няма такъв. Чак в края на юношеството се появява усетът „Аз знам, че Вие знаете, че аз знам“ и възприема субективните преживявания на няколко души наведнаж. Но, естествено, с проявяващия се нарцисизъм може да тълкува емоциите на близките по погрешен и егоцентричен начин. Това трябва да се дирижира и коригира от родителите. Не е доказано, че жените са по-способни да четат мисли, но имат по-добра интуитивна способност да тълкуват чуждото поведение. Мъдрият човек усъвършенства с времето това си умение, когато се стреми да влезе в синхрон с другия. Това е и лечебният „хап“ за брачната двойка, за съжителите, за цялото общество.
Телепатия –
сигурно поне веднъж ви се е случвало да предугадите, че нещо конкретно ще ви се случи, че ще стане по определен начин, и то точно така се случва. Колкото по-близки са контактуващите (индуктор е този, който изпраща телепатичните съобщения, а перципиент е този, който ги получава – майка-син, дъщеря, дълго живели заедно съпрузи или човек и домашен любимец), толкова по-голяма е вероятността перципиентът да възприеме сигналите на индуктора. Как ги обясняват? През 1942 г. Турлинг излиза със статията „Електромагнитните вълни на човека“, а пруз 1949 г. съпрузите Семен и Валентина Кирлиан открили ефекта на светенето (аура) около живите обекти. Значи, тези свърхестествени възможности са свързани с мозъчната дейност, но къде – ще обсъдим накрая. На практика е доказано, че трансовите състояния при медитация помагат за творчески решения и понякога – до гениалнти открития. Някои хора имат способността да четат информацията, получена в мозъка на събеседника. Телепатията въздейства и върху сънищата: да сънувате нещо подобно на това, което ви се случва в момента или на другия ден.
Граф Сен Жермен (1712 – 1784 г.) – пианист, цигулар, композитор, художник, дипломат, пътешественик, авантюрист, знахар, е свързан с мистицизъм, окултизъм, създател на тайни общества, владеел много езици, пътешествал из Хималаите и Тибет, и усвоил древни тайнства. Наричали го „Великият посветен“, защото владеел телепатия, телекинеза и телепортация, и създал тайните общества при розенкройцерите, франкмасоните, тамплиерите.
Телекинеза е въздействие чрез мисли върху „неживи“ предмети (преместване на такива, огъване на метални пръчки, запалване на огън, и др.), но е възможно и върху живи същества. Случва се човек да сънува и точно в този момент майка, съпруг, съпруга, да се появи при него. Помисляш за някого и след малко той се появява при теб. Близки приятели, които не се били виждали 40 г., при спомен на единия, другият се появява като „извикан“. Непосветените ще кажат: „Случайности!“. И повече не се замислят. Отглеждаш два фикуса един до друг. Единия съзерцаваш с внимание всеки ден – другия не поглеждаш. И за двата си осигурил осветление и вода. След 6 месеца съзерцаваният фикус е двойно по-голям от другия. А защо домашното в и куче заприличва на този от фамилията, който го гледа най-обичливо? Защо осиновеното пеленаче израства и заприличва на единия приемен родител? Защо двама любящи съпрузи след 30 г. заприличват един на друг като „брат и сестра“? Задавали ли сте си тези въпроси? Беседвате с някого или го наблюдаваш по Скайп или на телевизора: той се прозява и вие се прозявате. Та дори и кучето ви, когато се прозява! Телепортацията е хипотетичен трансфер на материя от една точка в друга, без да се преминава във физическото пространство между двете точки. Тя е обект на парапсихологията и спиритизма. Японските физици Масахиро Хота и Йошихиро Икеда през 2000 и 2023 г. съобщават за квантово телепортиране на енергия. Тя просто се прехвърля.
„Третото око“ е споменатото при хуманоидите единствено челно око, което при появата във филогенезата на човека на нови две очи е вече „ненужно“, „неудобно“ за съзерцаване наблизо. То закърнява и се скрива под кожата и навътре между двете очи, отива назад в геометричния център на мозъка. Сега е като малко грахово зрънце, ръбесто, като шишарка (затова и получава названието „епифиза“ – от гръцки ез.= шишарка или пинеална жлеза – от Рinea, латински ез.=шишарка). Pineal означава „свързано с паметта, с интуицията, с прозрението“. Понеже с времето се вкалцява преди 70 г. рентгенолозите го използваха само за ориентация на други части на мозъка, а големи невролози я третираха, като „ненужна“. Сега знаем само, че е „ендокринна жлеза“, тъй като произвежда хормона „мелатонин“ предизвикващ съня, и че който не го произвежда достатъчно – страда от депресия. А защо още древните учени са знаели, „че в центъра на човешкия мозък се е стаила една физическа жлеза, чрез която се приемат и предават телепатични мисли и образи“. Питагор, Платон, Ямблих, Декарт я приемат като „седалище на душата“. Интересно е, че шишарката е била в култ още в древността. Езичниците вметвали шишарките в изкуствата си. Бронзова скулптура на ръка – култ към бог Дионисий, е с шишарка на палеца. Жезълът на египетския бог на слънцето Озирис и асирийско-вавилонския бог Тамуз, Бакхус – римският бог на веселието и пиянството, са с жезъл с шишарка. Най-голямата скулптура на шишарка е в „двора на шишарката“ във Ватикана. Предшественикът на „шишарката“, на епифизата, „средното око“, наричано от източните философии „трето око“, е показано като издатина над носа на всеки Буда (а те са 500 на брой!) от китайската философия и религия. Във всички източни философии и бойни изкуства, йога, се използва терминът „отваряне на третото око“ = енергийно съвършенство, помъдряване.
А защо да не обясним тези „тайнствени“ свръхестествени способности именно с „третото око“, с шишарката, с епифизата, като седалище на тези ценности.
Още повече, медицинската практика показва, че прекарани черепно-мозъчни травми довеждат до развитие на свръхценности. В 60-те години на миналия век в психиатрията на МА демонстрираха на студенти един „феномен Асен“, който след затрупване от граната в Първата световна война, бе развил способност да изчете 10 страници вестник и да го издекламира от прима виста три дни поред, дума по дума. Ами „момчето, което смята с 10-цифрени числа“, ами „феноменът Ванга“ (след буря и черепна травма загубила зрението си, но възстановила телепатични и емпатични способности), за онези съвременни велики тенори, след като изгубили зрението си, или за онези слепци, които „виждат с осезанията на пръстите си“, слепите младежи ги приемаха с предимство в Спортната академия, тъй като с пръстите правят чудеса за лечебен масаж, или за онези оглушали хора, които слушат музикални концерти, обърнати с гръб към сцената, и сензорите на кожата на гърба, чрез вибрациите от звуковите вълни, му позволяват „да слуша“ музика? И много, и много други въпроси.
Д-р Георги Гуторанов, д. м. н.
