На 1 януари известната комедийна актриса Латинка Петрова навърши 80 г. Родена е в Горна Козница. Завършва ВИТИЗ при проф. Сърчаджиев заедно със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Меглена Караламбова. Омъжена е. От 55 г. шофира вече десета кола. Участва в реклами, реалити формата „Денсинг стар”. Хвърлила е очилата, прогледнала е с лещи по технология на НАСА. Синът Мартин е ядрен физик, доктор на науките. От дъщеря си Линда, журналист, има внучка.
– Вие сте обичана актриса.
– Все още е мило да ти се усмихнат на улицата, да се подписваш на билети. Не съм тщестлавна вече. Суетата си отива с годините. Карам го по-смирено. Но обичам да се обличам цветно, ефектно. В жилетка няма да ме видите. Клекнала пред входа да говоря за болежки, също няма да ме видите.
– Какъв режим спазвате?
– Вече 25 г.сутрин пия гореща вода със сода и лимон за прочистване. После сок от ябълки, моркови, цвекло. Не ям кифли, баници. На три месеца си правя задължително кръвна картина. Има ли дисбаланс- повече холестерол, по-малко хемоглобин, веднага се коригира. Съветвам читателите да го правят. Откриват се много скрити заболявания. Не ям тлъсто месо. Предимно плодове и зеленчуци. Зимата не плувам, но от март съм пак в басейна.
– Как започва денят ви?
– Всяка сутрин правя гимнастика. Първо опъване в кревата, за да усетиш скърцаш или не. Това тяло трябва да се раздвижи. Слагам одеалце на пода и започвам упражнения с главата вляво и вдясно. От кръста въртене, ръцете като гребла по 10 пъти. Въртене на колело с краката, краката над главата за гръбначния стълб. Трябва като животните непрекъснато да опъваме гръбначния стълб, да усещаме всичките прешлени, като се движим.
После отивам в кухнята. Обичам да готвя – правя задължително първо, второ и трето. Със сина живеем един до друг. Той се прибра от Америка, където работеше като ядрен физик, не е женен още. Хапва си вкъщи.
Най-важното е, че гледам да ми е комфортно през деня. Избягвам тъжните мисли, мислите за бъдещето. Трябва да изпълниш мисията, за която си изпратен на тази земя.
– Вече 3 десетителия сте на сцената на Сатирата.
– В Сатиричния театър дойдох, след като 23 души комисия тайно гласуваха ставам или не. Сатирата ми даде своето, колкото и малко да ме употребяваха. Девет години бях „на трупчета”. Тогава имаше народни артисти, които решаваха какво и кой да играе. Нямам лоши спомени. Ако животът ми се повтори, бих искала пак така да е. Не мога да се примиря за колеги, които рано си отидоха, сънуващи, плачейки за театър. Когато чувството ми за хумор си отиде, няма какво да правя на сцената.
– Разкажете за работата си на павилион за вестници.
– Бях съветник от СДС, кметът ми каза да си взема „нещо”. И аз какво, павилион за вестници в „Младост1“. Това бяха три дни. С мъжа ми още не можем да преброим вестниците, а хора вече чакат. Аз им връщам повече пари, отколкото вземам. Не, за бизнес не ставам. Не е шега работа.
– Ваш голям приятел е бил Георги Парцалев. Споделете някой спомен с него.
– Возя го за концерт в Кюстендил. По осовата линия някакъв с велосипед, явно къркан. А да се разминем, наляво-надясно, оп колата у нивата като в пандишпан. Пацо вика: „Лоте, жив съм. При теб какво е положението?“ Отивам на шосето, насреща – камион пълен с цигани. Вдигам ръце: „Искате ли да видите Парцалев?” „Де го бат Пацо?” На ръце изнесоха колата барабар с Парцалев. Като говоря за народна обич, ето това е. Сега, като минавам оттам, винаги яко давам сигнал.
Беше раним, понякога имаше сълзи в очите. Доверяваше ми всичко – общо взето, тъжни истории. Седнеше ли на маса, разцъфтяваше. Току-дойде някой „Ние сме служили в едно поделение.” „Сядай и пий по едно, в никакво поделение не сме служили.” Масата ставаше 20 души. Той не се хранеше, буташе една порция. Обичаше да бъде ларж. Точно усещаше кой за какво идва при него – да го поздрави искрено, да иска парички, да го излъже за роднинство.
В едно село ще ядем „инкогнито” пържени яйца. Видя ни един: „Ний си имаме в селото един Парцалев, ако го чуеш, ще се скриеш.” Появи се един човечец, застана срещу Парцалев, не може дума да отлепи. Селото го нахъсва, не става. Пред Парцалев онемя, респект пред таланта и личността. Това значи, че в другия има интелект.
– Какво не бива да правим на 80 г.?
– Живея с мъдрост, нищо не насилвам. Не пия, пуша малко електронна цигара. Не бива да сме чревоугодници. В селата се хранят по-рационално с праз от градината, домати, яйца. Не може да се храним като младите. Като психика нашите пенсионери са здрави. Всеки знае как да оправи държавата, което ме разсмива, защото по кръчмите всеки е готов за президент. Харесва ми, че по селата се е запазил патриархатът от време оно, има дух на единение на общности. Времето е спряло. Бабите си уважават мъжете. Останало е нещо хубаво, старобългарско, допада ми този респект.
Жени ВЕСЕЛИНОВА
СРЕЩИТЕ МИ С ВАНГА
– Четири пъти ходих при Ванга от любознателност. „Секой нещо седи у въздуй (въздуха) и си чека времето. Драснато е да бъде утре”, казваше. Убедих се, че нещата чакат времето си. Ние така сме навързани земляните, че някой трябва да те заведе пред отворената врата. Иначе всеки ден може да чукаш на една заключена. Един е денят, в който тя се отваря.
– „От не стана учителка да учиш децата, море”, казваше ми Ванга. Майка ми е била учителка. Моята професия е пак педагогика – да възпитаваш в добро. Ванга е имала предвид трудния път. Защото аз бях актриса в трудно време – като не си член на БКП, като нямаш звание, някой зад гърба, сам се учиш на занаята. Сега е друго време, има голям избор.
– Въжишка професия, казваше Ванга за актьорството. Това е правилния път, занаят като всеки друг. На мен ми е казано „Пък ти радвай хората”. Дадено ми е да дарявам усмивка, а това е здраве. С усмивка може да се преживее този земен път по-леко, по-елегантно. Ако хората ме харесват още заради това, ще продължа.
– С мъжа ми сме заедно 45 г. Запознахме се в театъра. Той ми работеше в Радио София при Михаил Милков, забележителен тенор беше. Завършил е Художествената академия, дърворезба. Маестро Димитър Вълчев кани няколко певци в „Женитба” на Гогол. След представление в Клуба на артиста установихме, че двамата сме родени на 1 януари. Заговорихме се, че утре заминавам при Ванга. Като се върнах, пита какво е рекла: „Каза да ме заведеш на кино.” Оказа се, че нямал един лев, взел назаем два. А Ванга ми каза: „Сега ке сретнеш еди, къде лев нема.” Викам й да каже некой богат, тя не – този ще е.
– Предсказанията й бяха удивително точни „На година кола ке купиш, по на година син ке имаш.” На 17.ІІ.1973 купувам първата си кола, на 1.І.1974 (на общата рождена дата с мъжа ми) се омъжвам. На 17.ІІ.1975 г. се ражда синът ми.
Със съпруга си Красимир Джонгалов
С дъщеря си Линда
