Акад. Ангел Гълъбов, който на 15.ІІ. навършва 85 г., е водещ български вирусолог, дългогодишен директор на Института по микробиология при БАН „Акад. Стефан Ангелов“, където продължава да работи и да обучава млади специалисти. Член е на международните организация за изследване на клетката и за антивирусни изследвания, Американската асоциация по микробиология, Изпълнителното бюро на институт „Пастьор“ и др. Основава Балканското микробиологично дружество (1999). Вписан е в Златната книга на изобретателите в България за 35 изобретения в областта на антивирусните средства и др.
– С какво ви привлече медицината. Във вашия род има 9 души, завършили медицина.
– Израснах в семейство на интелектуалци. Дядо ми по бащина линия е свещеник, а то майчина – кмет на Харманли през 30-те години. Майка ми е педагог, а баща ми завършва ветеринарна медицина и дълго време работи като ветеринар. Институтът по микробиология към БАН се създава през 1947 г., а баща ми постъпва в него по покана на акад. Ангелов през 1951 г. Живял съм в атмосферата на микробиологическия институт . като деца с брат ми ходехме на всички тържества там. Оттам познава и семейството на акад. Ангелов. Когато научил от баща ми, че искам да следвам медицина, ми подари лекарска слушалка, купена от Германия. Пазя я досега – тя беше моята слушалка в лекарската ми практика.
– Защо специализирахте вирусология?
– През втората половина на ХХ в. вирусологията беше модерна и бързо развиваща се наука. За избора ми помогнаха най-вече баща ми и вуйчо ми – ветеринарен лекар в Хасково. Защитих дисертация в областта на антивирусните вещества на 28 г. Един от рецензентите ми – проф. Любомир Шиндаров , заради качествата ми на експериментатор и нюха ми към новите методи ми осигури специализация във Франция – в института „Пастьор“ в Париж, при нобеловия лауреат Андре Лвов, създател на модерната вирусология.
– Специализирал сте и при Вадим Агол в Москва.
– За него знаех, че е един от най-забележителните учени вирусолози в Европа. През март навършва 90 г. и съм поканен за пореден път на юбилея му. Стажът ми в Москва се оказа с голяма стойност за подготовката ми като вирусолог.
– Вируси като СПИН, Ебола и др. будят притеснение само при произнасянето им. Работили ли сте с такива?
– Не, работя главно с грипни, ентеро и аденовируси. Те са най-често разпространените не само по света, но и у нас. В България превес имат ентеро вирусите. Имам внедрен препарат срещу аденовиус „Аденостатин“ за лечение на т.нар. епидемичен кератоконюнктивит – инфекции на окото, предаващи се чрез басейни , мръсни ръце и др.
– Интересуват ли се младите от вирусологията, от наука въобще?
– Имам 20 докторанти, работят сериозно. Но младите учени за съжаление не са много. От завършилите висше образование нисък процент се отдават на наука. Немалка част от тях постъпват в научна институция, за да могат да защитят дисертация за „доктор“, да емигрират и да направят кариера в чужбина. От финансовия терор на бившия финансов министър Симеон Дянков БАН беше на границата на възможността да съществува. Загубихме много опитни специалисти и млади учени – за нашия институт финансовата субсидия изискваше по 4 неплатени дни месечно.
– Има ли сега пари за наука?
– Нашите колеги печелят проекти. Ако спечелят в конкуренция, има европейски пари за наука. Няма го Дянков, който беше намислил да разпродаде БАН, а парите да се дадат на млади учени и те да създадат наука на основата на разрушената академия. А по същото време БАН беше получил висока оценка от 50 експерти, които оценяваха институтите по научни постижения, перспектива и полза за страната. От 74 института тогава (после се обединиха в 45) нашият беше между 9-те, които получиха отличие и по трите показателя.
– Как почивате?
– Обичам да почивам на две места – на Цигов чарк и Балчик. Чета – имам над 3500 книги. Разбирам се с младите. За съжаление не спазвам хранителен режим. С годините в резултат на хипофункцията на щитовидната жлеза промених килограмите – бях 195 см и 88 кг, бях спортист на троен скок, хорист, писал съм стихове, учех езици… Но винаги и преди всичко съм бил изследовател.
Ема ИВАНОВА
ГРИПНИЯТ ВИРУС Е САМО В НОСА И БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ
Грипът (инфлуенца, но на български идва от руски език) съществува в природата – във водоплаващите птици в Югоизточна Азия. Грипните вируси са човешки или птичи /свински. В организма на свинята две частици от различни грипни вируси могат да се рекомбинират и да тръгнат като променени вируси. Заразата от прасето към човека идва по въздушно капков-път, а от птиците – чрез замърсяване с изхождането им. При хората грипният вирус се захваща само в носа и белите дробове.
Годишно 2000 души у нас умират от грип или от усложненията му – вирусна пневмония и с добавена бактериална пневмония. Съпътстващия го оксидативен стрес (изчерпване на антиоксидантите) може да доведе до миокардити и енцефалити, възпаление на средното ухо, да причини гастрит и язви на стомаха. Грипните вълни са свързани и с постепенното натрупване на неимунизирано население. Щамовете „Калифорния“ и „Мичигън“ заразяват главно хората в зряла възраст и децата, но възрастните рядко боледуват от него.
Още не знаем къде са вирусите между епидемиите, какво се случва с тях, как минават от Южното в Северното полукълбо.
ИЗСЛЕДВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ГЕНОМ
Аз се занимавам с генетика на вирусите, но отдавна се интересувам от история и особено от средновековна . По моя инициатива бяха организирани българо-италиански изследвания за генетичния статус на българите. Ръководител на екипа беше проф. Драга Тончева.
Първо бяха проучени и се публикуваха данните за генома на съвременните българи. Беше изследвана кръвта на 900 души. Оказа се, че в генетично отношение сме хомогенен народ. Стара планина не е била бариера. Генотипът ни е от древни българи, славяни и вероятно траки и други популации. Да се твърди, че сме чисти славяни, е безпочвено. Близки сме до хората в Северна Гърция. В изследването участваха и италианските проф. Торони и проф. Семино.
Второто изследване е на прабългарите – с костно-зъбен материал от VІІІ-Х в. от места със съхранени гробници. То показа, че прабългарите са европеиден народ, нямат нищо общо с тюрките. Резултатът беше публикуван. Изследванията са на проф. Карамели във Флоренция.
Сега очакваме данните от изследването на траките – от 2700 г. пр. Хр., когато на Балканите все още не са дошли гърците, не е имало и македони. Взели сме костен материал от две гробници в Сливен и една от Стара Загора. По това време има гаранция, че всички в гробницата са траки.
