Тихо денят си отива,
бавно нощта го поглъща,
жегата хлад я попива,
хора от нива се връщат.
Пот от челата си бършат,
тихичко стъпват от жар уморени,
трудният ден е завършен,
дрямката лека очите залапа.
Тихо ветренце леко повява,
сладка прозявка очите затваря,
лятната нощ прегръдка отваря,
тежкият труд се бързо забравя.
Тихо денят си отива,
свежата нощ го попива,
свят си отива в безкрая,
други се ражда, така е до края.
Този ден в нощта си почива,
сили да има за новия ден,
тежкият ден си отива,
всичко започва, както преди.
Христо Михнев, с. Първомайци
