27-30 април 1903 година
Вътрешността на взривената и изгоряла „Отоман банк”
Навършват се 120 години от Солунските атентати от пролетта на 1903 г. Те са знак на непримирима съпротива на българите от Македония, намиращи се под османско владичество в началото на ХХ в.
Към края на XIX век, на 23.Х.1893 г. в Солун се полагат основите на Македонската революционна организация (МРО). Нейни учредители са Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев. По-късно името на организацията се променя на няколко пъти – Български македоно-ориднски революционни комитети (БМОРК), Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). През 1903 г. Организацията действа под това име в Македония и Одринско.
В края на 1897 г. в гр. Женева, Швейцария, група студенти, родом от Македония, основават Македонски таен революционен комитет (МТРК). В него членуват Михаил Герджиков, Петър Манджуков, Слави Мерджанов. Те са под силното влияние на модерните тогава анархистични идеи, проповядвани от руски емигранти там, най-вече от групата на Михаил Бакунин. Основната разлика в целите между ТМРО и МТРК е, че младите дейци от Швейцария отхвърлят идеята за автономна Македония и издигат лозунга за пълната ѝ независимост. С времето МТРК влиза във връзка с ТМОРО и лично с Гоце Делчев. Под негово влияние по-умерените дейци на комитета като Михаил Герджиков стават членове на ТМОРО. Други последователи на МТРК като Сл. Мерджанов остават на анархистичите си позиции. Те са в основата на организирането и вдъхновяването на солунските акции (атентати) от пролетта на 1903 г.
Атентатите са дело на групата на гемиджиите – ученици от горния курс на Солунската българска гимназия, свързани със студентския климат в Женева. Младежите са родом от гр. Велес – Йордан Попойрданов – Орцето, Константин Клерков и др. и се обявяват за борба чрез терористични акции. Акциите на гемиджиите са решени през март 1903 г. да се извършат в гр. Солун. Д. Груев като член на ЦК на ТМОРО се опитва да ги възпре от такива крайни действия, но без успех. Борис Сарафов осигурява атентаторите с 10 000 франка, с които са закупени 300 кг динамит и са пренесени през гр. Кюстендил в Македония. Любопитното е, че ги е взел от един английски лорд, за да остави на мира неговата дъщеря, упорито ухажвана от привлекателния българин.
Горящият френски параход „Гуадалкивир”
На 15/27.IV.1903 г. Павел Шатев залага бомба на борда на френския кораб „Гуадалкивир”. Слиза от кораба с хората, които са спасени. На кораба избухва пожар и потъва, загива един моряк. Другите дейци са Димитър Мичев, Михаил Арсов, Илия Тръчков, Марко Бошнаков, Георги Богданов, Владимир Пингов, Константин Мечев. До 17/30.IV.1903 г.
В Солун прогърмяват серия от бомби.
Солунските атентатори са в тесни връзки с ВМОК.
Втората бомба е заредена на влака Солун – Цариград край града. Взривени са локомотивът и няколко вагона. Жертви и пострадали няма. Костадин Кирков и негови другари през предварително прокопан тунел зареждат и взривяват 160 кг динамит под „Отоман банк”. Персоналът е предварително предупреден и се спасява. Взривът е след това. К. Мечев хвърля бомба в едно опразнено кафене в Солун.
На 16/28.IV.1903 г. е взривена бомба и във фабриката за газ в Солун и на водопроводните тръби. Градът остава без улично осветление и вода. Хвърлена е бомба и в пощенската станция. Като начало навсякъде хората са предупредени и жертвите и пострадалите са малко.
Прокопаният тунел под сградата на „Отоман банк”, заснет след взрива
Полицията тръгва по следите на смелите атентатори. Обградени са в квартирата им. При престрелката са хвърлени над 60 гранати и те загиват. Водачът на солунските атентатори Йордан Попйорданов – Орце загива, Костадин Кирков също. Цветан Трайтанов се самоубива. Оцелелите атентатори са малцина. Г. Богданов остава жив. Заловени са дейците от групата на Велесчаните. Осъдени са на заточение и каторга в Марзук, сахарската област Фезан в Либия. Българите от Солун и Битоля са подложени на клане, а полицията извършва масови арест. Арестувани са членовете на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов, Д. Марчев, Й. Кондов и десетки активисти.
Павел Шатев остава жив и успява за избяга в България. През 1945 г. е за кратко пръв министър на правосъдието на НР Македония. През 1949 г. е арестуван в Скопие, по-късно е под домашен арест в гр. Битоля, а през 1951 г. е убит.
Орманджиев също избягва в България и доживява до дълбока старост.
Във връзка със Солунските атентати са публикувани много статии в европейската преса. Делото за освобождението на македонските българи, макар с такива крайни и неприемливи средства, става известно в Европа. Целта на атентатите е Великите сили да наложат на Османската империя провеждането на реформи в Македония и Одринска Тракия. Общественото мнение на континента е подготвено за предстоящите Илинденско и Преображенско въстание през бурното лято на 1903 г.
Румен Стоилов
