В дните на социална изолация, причинена от пандемията, която задълго ни държа в плен, си спомняхме с носталгия и умиление за отминали времена. За времето на многолюдните семейни празници около щедри трапези, за зимните вечеринки, уреждани в читалищните салони и очаквани с трепет от младите за тържествените приеми и балове в столицата и в големите градове.
Стане ли дума за балове, несравними по блясък и мащаб си остават баловете в дворцовите и аристократичните салони на Лондон, и Париж, на Санкт Петербург и Виена. През сравнително по-спокойния в Европа XIX век баловете бележат своя апогей във Виена, столицата на Австро-Унгарскатра империя и също така музикална столица на света. Там се вихрят ритмите на нашумелия танц под звуците на увличащия модерен Виенски валс, дал името си на нов музикален жанр.
В европейските дворове винаги се е танцувало, но танците като менует и гавот, полки и мазурки са останали в историята. Да не говорим за съвременните танци-еднодневки, главно с екзотичен произход, докато валсът вече близо три столетия триумфира в Европа и света. Той завладява със своята неподражаема жизненост, елегантност и лекота.
Този неповторим дух на виенската култура, чувство на радост от живота е вдъхновявал не един творец, но великият Йохан Щраус го е обезсмъртил в своите творби и преди всичко в прочутия си валс „Виенска кръв”. И дори само заглавията на неговите и на синовете му валсове вече ви пренасят в един вълшебен свят на красота, светлина и жизнерадост: „Приказки за виенската гора”, „Рози от юг”, „На хубавия син Дунав”…Това са истински малки музикални приказки, които ни издигат на крилете си към висини, обитавани от Музите.
Предвестници на този станал вече универсален салонен танц могат да се открият още през Средновековието. През XVI век вече е разпространен в Италия, после и във Франция народният танц волта.
Той представлява завъртания в кръг на танцуващата двойка. Партньорите били разделени един от друг, но се появили по-късно и други варианти, като например с повдигане на дамата във въздуха, след което следвало движение като прегръдка. Тази сравнително интимна поза в танца предизвикала възмущение и строгата му забрана от краля на Франция и най-вече от Църквата. Въпреки всичко този красив танц в три четвърти такт се наложил, защото много се харесвал навсякъде, прехвърляйки и границите на Ламанша във Великобритания и станал любим на британското общество. Към края на XVII век в Германия танцуващите дами повдигали високо шлейфа на обемистите си поли, така че понякога закривали лицата на кавалерите си. Това се смятало за непристойно и танцът бил забранен. Напразно! Валсът в класическата си форма печелел все повече терен и бивал посрещан навсякъде с възторг и въодушевление, особено във Виена.
И така през XIX век там вече се появили, за радост на виенчани, танцови зали, където се вихрели любимите валсове.
Виенският валс отдавна вече е прехвърлил всякакви граници и сега се танцува или слуша по цял свят. Бляскавият му триумф се дължи преди всичко на брилянтните шедьоври на фамилията Щраус и последователите ѝ. Тази прелестна музика излъчва жизнерадост и въодушевява и до днес.
Жана Русева
