Навършиха се 80 години от кончината на Андон Димитров един от създателите на ВМОРО.
Роден е на 10. I. 1867 г. в село Айватово, Солунско. Завършва Солунската българска гимназия през 1889 г. Учи право в Цариград, но заболява и се връща в Солун. След оздравяването си е учител по турски език. В спомените си пише: “Същата 1893 г. през октомврий турихме основите на ВМОРО организация с девиз Автономна Македония и Македония за македонците. Основателите є бяхме шест души: д-р Христо Татарчев от град Ресен, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Дамян Груев от село Смилево, Битолско, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, и Христо Батанджиев от Гумендже.”
Андон Димитров си създава близки познанства с висши турски чиновници, полицейски служители. Така членовете на организацията се снабдяват с паспорти, тескерета и др. Поборникът изучава и право в Лиеж 3 години и през 1901 г. започва адвокатска практика в Битоля. След Илинденско-Преображенското въстание осведомява чуждите кореспонденти и дипломати в Битоля и Солун за турските злодеяния и многократно е арестуван. Благодарение на приятелствата си с високопоставени турски чиновници през 1904 г. е назначен за член-съдия в Битолския апелативен съд, а през 1909 г. в Цариград. Спасява от смърт и затвор десетки поборници от ВМОРО.
След обявяването на Хуриета редактира в. Напред през 1909 г. Делегат е в Учредителния комитет в Солун, а на 21.VII.1913 г. в общомакедонското събрание в София. През 1914 г. е член-делегат на Българско-турската комисия в Одрин за оценка на българските имоти в Одринско. През 1915 г. е помощник-началник в Министерството на правосъдието, а след това е инспектор на мюфтийствата в България.
На Македонския конгрес от 1920 г. А. Димитров е подпредседател на изпълнителния комитет. За по-нататъшната си дейност разказва: “…Тодор Александров има слабостта да смята, че той олицетворява Македония и че следователно без негово съгласие никой няма право да говори за Македония и от името на последната. Веднага даде нареждане да се разформират федеративните дружби… Младите и още неопитните в националните борби бяха неотстъпчиви. Те решили да влезнат в разбирателство с така наречената Серска революционна група или санданистите: Буйнов, Кантарджиев, Паница и др. и заедно с тях да образуват революционен комитет, който да се противопостави на Тодор Александров. Ние, неколцина, не можехме да одобрим този начин на действие и решихме да напуснем другарите си… Аз бях поканен за учител по турски език и заминах за Цариград… Към края на 1922 г. между легалната организация на двете течения станало споразумение… Последваха убийствата на професорите Юруков и Милев… Падането на земеделския режим през 1923 г. даде възможност на Т. Александровци да изтребят по-видните федералисти… Освободени вече от федералистите Т. Александровци и генерал Протогеровци, т.е. централисти и върховисти, почнаха да се дебнат едни други. Последваха убийствата на Т. Александров и ген. Протогеров. След това почна веригата убийства от едната и другата страна, които убийства продължават и днес.”
Димитър МИХАЙЛОВ
