Мома и змей
В центъра на село Пирин, в подножието на връх Ореляк, до брега на река Пиринска Бистрица, се появи скулптура на Гинчов змей. Този фолклорен образ е съществувал от векове, вплетен е в много песни и възпят от сестри Бисерови и Ваня Найденова. Според легендата змеят закриля жителите на селото и пази от бури, зли сили и градушка, но отвличал красивите моми, заради което майките им били принудени да ги осакатяват, за да не бъдат харесани за жени на змея.
Идеята е на кмета Георги Влахов. Миналата година той организира пленер на художници и споделил идеята си с Радко Бъчваров от Свиленград. Това лято кметът намерил голям дървен труп, а Бъчваров с длето възкресил змея. В нозете му е изобразена клекнала мома, която целува ръцете му, за да измоли помощ за селото.
Скулптурата на момата и змея разбуни социалните мрежи, където някои я определиха като “неприлична”. Но ето какво разказва легендата:
Гинчовият змей от пещерата Змейова скала отвличал и завеждал избраниците си.Смята се, че последната му любов била Николина от Гинчовия род.
Тя живяла в селото докъм 60-те години на ХХ век. Била малко недъгава, все обикаляла и просела по улиците, а нощем пеела най-странните протяжни песни, които селото е чувало някога. Малцина обаче знаели историята й.
Някога тя била най-хубавата мома в селото. И точно заради това на хорото змеят избрал нея да си вземе. Както играела неуморно, Николина изведнъж отпаднала. Сякаш в транс тя се отправила към дома си. Майка ѝ усетила, че нещо не е наред и хукнала след щерка си. Като стигнала вкъщи, видяла Николина заспала, а над нея надвесен млад рус мъж. Изплашила се жената, та на мига потърсила съвет от съседка. Тя знаела за магическа билка, способна да прогони змея – наричала се стовръз. Набрали двете жени от вълшебното растение, сварили го и с отварата полели момичето. Планът им успял – змеят бил прогонен. Но момата платила цената – тя никога повече не била същата. От майчината отвара Николина останала осакатена за цял живот.
С чудната си природа, с останки от античност и средновековието при Янчов и Янчулов чукар, с църквата „Св. Николай“ от 1885 г., с многото си старинни къщи с причудлива архитектура, с близкото лобно място на Яне Сандански с. Пирин може да се превърне в място за туризъм.
Борис Сандански
