Мнозина още помнят думите на славния ни борец, който споделяше: „През 1974 г. станах четвърти на световното първенство в Иран и ме беше срам да ходя по улиците, криех се. Боян Радев казваше, че загубата боли повече от куршум.
Георги Мърков е роден на 5 април 1946 г. в село Горно Вършило, Пазарджишко. Започва да се занимава с борба през 1960 г. в Пазарджик при треньора Тодор Диков. А първите му успехи са в ПЖИ „Тодор Каблешков“ в София с екипа на „Локомотив“(Сф) когато става републикански шампион. От 1968 г. е състезател на „Академик“, а от следващата година – на „Левски-Спартак“, където остава до края на кариерата си. Завършил е НСА. Спечелил е всички титли в своя спорт – олимпийски, световен и европейски шампион по класическа борба, в кат. до 62 кг. Печели златото на летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. През 2009 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“.
Георги Мърков ще бъде запомнен и с една емблематична история от европейското първенство по борба в шведския град Йонкьопинг(Швеция) през 1984 г. Тогава участва в обезоръжаването на терорист. А световната федерация по борба го награждава за поетия риск с 2500 долара. „Освен това украинците ме направиха генерал на Черноморското казашко войнство, макар че в България не обърнаха внимание на този случай“ – подсмихва се Мърков.
Интересна история около спортната и житейска биография на Георги Мърков е и при друг терористичен акт. Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. остават в историята и с кървавата баня и убийството на 11 израелски спортисти от палестински терористи от паравоенната организация „Черният септември“. Мърков трябвало да се бори срещу една от жертвите. Въпреки тежкият момент, той намира сили и печели златния медал.
След края на състезателната си кариера Мърков започва успешно да се изявява и на треньорското поприще. Помощник е на тогавашния национален наставник Бобе Доросиев. Специалистът му поверява категориите 57 кг. и 62 кг. Успехите не закъсняват. През 1985 г. извежда до световния връх Стоян Балов и Живко Вангелов.
Мърков е първият олимпийски шампион, който дари медалите си на Музея на спорта на Националния стадион „Васил Левски“.
В неговите качества и сила никой не се съмнява. След олимпиадата в Барселона през 1992 г. Мърков работи в белградския клуб „Раднички“, а по-късно – в Швейцария и Австрия.
Георги Мърков е и бивш председател на Българския спортен тотализатор. Беше за известно време и областен управител на БСП в Пазарджик, но сам си подаде оставка, мина като депутат и през Народното събрание, както и през длъжността кметски наместник на Горно и Долно Вършило, но по линия на ГЕРБ.
Няма тайни при Мърков. От дълги години бившият наш борец има собствен бизнес-успешен. Първоначално отваря ресторант на магистрала „Тракия“ и развлекателен комплекс край родното си село. След това придобива четири газостанции. Продава ги и купува терен в град Септември, където издига луксозен комплекс с ресторант, фитнес, басейн и дискотека. И днес продължава да работи.
А на въпроса как се чувства, без състезателното трико, без край него да звучи „Мила родино“, той отговаря: „Живея вече сравнително спокойно. Реших, че трябва да се радваме на всеки нов ден в нашия живот. На олимпиадата през тази година в Токио много ми се иска да спечелим медали, но не съм оптимист. Мъка ми е за шампионите, които си отидоха от този свят – Продан Гарджев, Петко Сираков, Никола Станчев, Георги Райков, Атанас Комшев, Димитър Добрев. Едва ли борбата ще възвърне позициите си. Много се съмнявам. В близкото минало нямаше състезание, от което да не се върнем поне с три златни медала.
За олимпиадата през 1976 г. не ме пуснаха. Старши треньорът Филип Кривиралчев ме отряза тогава. Но пък всяко зло за добро. Запознах се с жена ми, която бе балерина от „Арабеск“ и тръгнах на балет. Отидох си обиден от спорта. Но всичко съм простил 15 години съм бил състезател, а после още толкова треньор
Първият треньор в Пазарджик ми беше Тодор Диков. Ех, той почина в старчески дом, ходех редовно да го виждам там. Той ме накара да обичам спорта. Олимпийската си титла в Мюнхен през 1972 я спечелих най-лесно. Бях сигурен, че ще стана шампион, защото бях много добре подготвен, две години побеждавах наред, не познавах загубата.
През 1971 г. пред препълнените трибуни на стадион „Васил Левски” станах световен шампион. Бях изтощен до крайност. А нашата публика скандираше: ”Българи, юнаци!” Емоцията беше невероятна. На полуфинала с турчина Алакоч, който беше европейски шампион и много здрав физически, доста зор видях. Ама го победих с цената на много усилия. За златото от Мюнхен ми дадоха 600 долара и автомобил „Волга”. Макар че нямах книжка, подкарах колата веднага и бързо я счупих.
Знаеш ли какво означаваше олимпийският човек в Мюнхен, т.е. аз? През 1972 г. – 237 тренировъчни дни с 321 тренировки с продължителност 525 часа. Вдигнати тежести за 1971 и за 1972 г. общо 912 тона. Освен това няколко счупени ребра, счупен нос и счупени уши. Но най-голяма ми болка бяха гладът и жаждата, за да натъкмявам килограмите, нали бях в категория до 62 кг. Олимпийското злато тежи, но имах чувството, че целия свят ми се усмихва!“
Между другото Георги Мърков минава за най-веселия доктор хонорис кауза на НСА. Има защо.
Елена КОЦЕВА
Поредната победа с туш на Георги Мърков
Израелската делегация при откриването на олимпийските игри в Мюнхен 1972г.. След броени дни 11 от тези спортисти ще бъдат убити.
