Нека не бъдем роби на греха

14 септември  – Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен

Кръстовден

„…който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“

(Марк 8:34)

Велика е силата на истината и нищо не може да я погуби. Спасителят не принуждава никого да го последва. Той е „Добрият пастир“, който зове стадото и то върви след него, искайки хората да се отрекат от всичко онова, което смятат за своето „аз“, а всъщност е от дявола, който владее човека чрез греха, лъжата и смъртта.

Да вземе човек своя кръст, означава да се обърне към Христа и като поеме протегнатата му ръка, да тръгне след него в живота. А животът не е лек. Често пъти бурята на беди и страдания ни застига, върху нас се сипят нещастия и тежестта им не дава възможност да си поемем дъх. Силите не ни стигат и ние сме на крачка от отчаянието, което кара човека да върши неразумни и фатални постъпки.

Какво да правим тогава? Несъмнено трябва да стискаме силно подадената ни ръка, да се огледаме и да видим, че не сме сами.

Трябва да сме сигурни, че когато Господ иска от нас да носим кръста си, той всъщност иска да разбием старото наше естество, изградено от зли навици и знания в служене на греха.

Кръстът е тежък за стария и слаботелесен човек, който е обременен със страсти и похоти, но не е тежък за одухотворения човек. Затова ние сме честити с кръста Христов.

Спасителят е казал на своите ученици: „Чрез словото, което съм ви проповядвал, вие сте вече чисти“.

Евангелският текст ясно говори, че за изграждане на Царството Божие още тук, на Земята, е необходимо всеки да вземе доброволно своя кръст и да последва Господа, знаейки, че по-важно е човек да спаси душата си, отколкото да припечели целия свят.

Александър Михайлов