Каква е тайната за финансовия успех на столичния театър
Боян Желязков е едва седмият директор в 61-годишната история на Театър 199 „Валентин Стойчев“, а е започнал преди 16 г. от служба „Продажби“. Роден е в Добрич на 12.I.1990 г. Завършил е УНСС – бакалавър по икономика на човешките ресурси, и НАТФИЗ – мениджмънт в сценичните изкуства, защитил е дисертация на тема „Дигитален маркетинг и комуникации в сценичните изкуства“. Преподава по тази специалност в НАТФИЗ и НМА. Автор е на научни публикации, участва в професионални форуми, в практически и изследователски проекти в областта на културата и сценичните изкуства.
– За по-младите вероятно има по-известно мазе в София, но за хората, които ходят на театър, това е Мазето („Театър 199“ е известен като култовото „театрално“ или „сакрално“ мазе, б.а.).
– Сред основателите на „сакралното“ мазе през 1965 г. са актрисата Иванка Димитрова от Народния театър и режисьорката Стефка Прохаскова, създала и първата постановка „Майка Земя“ от Чингиз Айтматов, играна тук. Столовете са били различни, сцената – малко по-тясна, а театралното пространство на камерния театър е било в подземието на новопостроена административна сграда, сега Министерство на икономиката и индустрията. На тази сцена са играли най-обичаните, най-популярните, най-талантливите български актьори, поставяли са най-интересните режисьори – Крикор Азарян прави тук режисьорския си дебют през 1966 г. с култовия спектакъл „Дневникът на един луд“ с участието на Наум Шопов. Още с възникването на театъра тук са поставяни най-известните за времето си пиеси от световната драматургия. И на 61 години „199“ е запазил младежкия си дух и ентусиазма да търси и прави качествен театър. Всеки тук се опитва да дава най-доброто в търсенията, подходите към публиката, разбиранията си за театър.
– С какво „Театър 199“ е по-различен от останалите?
– Той е първият държавен културен институт, който няма щатна трупа. Това предполага особености, трудности, възможности, но го прави атрактивен за публиката. Всяка вечер могат да се гледат спектакли от разнообразни творчески екипи, подходи, прочити. „199“ е бил и остава остров, на който актьори единомишленици се събират, за да правят театър извън щатните си трупи, такъв, какъвто го разбират.
– На фона на финансова криза в сценичните изкуства през 2025 г. управлението на „Театър 199“ се оценява като изключително стабилно. Как го постигате: дали поради факта, че нямате тежък щат, или защото добре си правите сметката?
– Опитваме се да е комбинация от двете. Разходите ни са различни, сравнени с театрите с голяма материална база и щатна творческа трупа. От друга страна, се стараем да си разчитаме добре сметката и да се разполагаме спрямо чергата, опитваме се да балансираме. Има интерес към репертоара ни от страна на публиката.
– Със сигурност това, че последни излизате във ваканция (т.г. на 24 юли) и първи започвате новия сезон (14 септември) е плюс за финансовото ви положение.
– Повече от 20 години играем през юли, когато по-малко театри предлагат представления, и салонът ни се пълни. Идват много зрители, които се прибират от чужбина и искат да гледат театър. Успяваме да удовлетворим интереса им, пътуваме, имаме спектакли и извън София – по всякакви възможни начини се опитваме да стигаме до публиката.
– Имате ли в афиша външни спектакли?
– Две готови представления и в момента се играят и има интерес към тях – „Списък на всички страхотни неща“ с участието на Милко Йовчев, режисьор Боряна Йовчева, по текстове на Джони Донахю и Дънкан Макмилан. Другият спектакъл, който взехме от независимата сцена, е „Докато смъртта ме раздели“ от Дъг Райт, моноспектакъл на Димитър Ангелов, режисьор Надя Панчева. Основната част от репертоара е наша продукция.
– За всички свои постановки ли правите кастинги?
– В „Театър 199“ е първият театрален кастинг изобщо у нас – с „Есенна соната“ от Ингмар Бергман, режисьор Младен Киселов (сезон 2000-2001), когато подборът се превръща в събитие. За радост и досега има интерес към кастингите, макар да е по-рядка форма за събиране на творци. На последния ни кастинг за „Както в най-добрите дни“ на Диего Плеутери – най-новия ни спектакъл в афиша, с режисьор Марий Росен, се явиха 137 души. Труден беше изборът, през четири кръга стоически минаха актьорите, Теодор Кисьов и Севар Иванов спечелиха ролите. И през новия сезон ще имаме кастинг. В репетиции сме постоянно, за да изненадаме вярната театрална публика. В момента се репетира „Приземена“ от Джордж Брант, режисира Надя Панчева, моноспектакъл на Боряна Йовчева, с премиера в средата на октомври. В началото на декември имаме премиера на „Дългият път на деня към нощта“ на Юджийн О’Нийл, режисьор е Бина Харалампиева – пиеса, поставяна за първи път в „Театър 199“ през 1966 г. Създадохме традиция емблематични заглавия в нашия театър да бъдат възстановявани с нови творчески екипи, както направихме с „Последната нощ на Сократ“.
– Кои са спектаклите рекордьори, не питам за най-касови?
– В афиша ни има дълголетни спектакли, започвайки от „Шинел“, който над 33 г. се играе, на театър „Кредо“ – с Нина Димитрова и Стелиан Радев сега. „Каквото направи дядо“, също нейна постановка над 20 г. „Вечерен акт“ по А. П. Чехов, режисьор Съни Сънински, „Дневникът на един луд“, „Театър любов моя“, „Разговори с мама“. Дългият живот на спектаклите показва, че са качествени, вложените в тях средства се връщат, актуални са и вълнуват в различни периоди от време. А идват и нови поколения зрители, които ги гледат. Важен е детският афиш в отглеждането на младите зрители, за да се възпитава публиката в отношение към театралното изкуство – всяка събота и неделя и през новия сезон ще има детски спектакли. Най-новата детска пиеса ще постави Йордан Тинков, изключително талантлив млад актьор и режисьор.
Със спектаклите „Швейцария“ от Джоана Мъри-Смит – с много номинации и награди за Станка Калчева и Боян Арсов, режисирани от Владимир Люцканов, „Тортила Флет“ по Стайнбек, „Морето след теб“ от Яна Борисова, „Животът пред теб“ по Ромен Гари и кулминацията – „Последната нощ на Сократ“, отбелязахме 60-годишнината на театъра. С „Новата танцувална зала“ бляскав дебют на българска сцена направи именитият съвременен ирландски драматург Енда Уолш, режисьор Ивайло Христов. „Аскеер“ 2026 за водеща женска роля получиха Кристина Янева, Светлана Янчева и Елена Телбис, а Теодор Кисьов взе „Аскеер“ 2026 за изгряваща звезда, имахме номинация и за музиката на спектакъла. Елена Телбис получи признание и на „Икар“-ите за съвременна драматургия. Сезон 2025-2026 беше плодотворен откъм признание, взехме награда и от Министерството на културата за най-добър драматичен театър през 2025 г. на наградите „Икар“. Щастливи и благодарни сме, че колегите са ни забелязали и оценили.
Веселка ВЕНКОВА
Директори на театъра са били режисьорите Николай Савов и Лена Ченчева, актьорите Енчо Енчев и Катя Зехирева, театроведът Валентин Стойчев, чието име носи театърът, и Анна Монова – най-дълго управлявалата, която си отиде внезапно пред 2 г.
