Александър Климов по време на Илинденско-Преображенското въстание сформира чета, когато е само на 22 години

Александър Климов (Поповски) е роден преди 145 години в с. Лъжани, Стружко (сега в Северна Македония).

Детството и юношеството му преминават в голяма родова общност от над 50 души – своеобразна патриархално-родова държава. По негова информация като учител в Пиринския край начело на тази фамилна държава стоял дядо му Христо, който успявал винаги в сговор да я управлява. Всеки ден по свечеряване той разпределял задачите на останалите членове от рода.

Александър Климов учи в родното село, а след това завършва гимназия в Битоля и веднага се цани за учител в родното си село.

Идеята за освобождение от турската власт вече е намерила път към всенародно брожение. Тази идея приемат и дядо Христо и неговата родова държава. Приема я и Александър Климов под влиянието на апостола Гоце Делчев, с когото се сприятелява.

Когато на 2 август 1903 г. пламва Илинденско-Преображенското въстание, Александър е само на 22 г., но сформира чета, чиито членове са от фамилията и други родолюбци. Дядо му отделя от семейния бюджет в полза на делото 400 жълтици. По време на въстанието от семейната държава загиват 9 души. Александър Климов е заловен от турски войници и получава от турски съд присъда от 101 години затвор.

По време на Хуриета след амнистия е освободен. Става учител в Струга и там е до Балканската война от 1912 г., по времето на която районът е обсаден от Сърбия. Поставена му е задача да преподава на сръбски език. Бившият войвода се опълчва на заповедта и е принуден да търси спасение другаде. И го намира в освободения вече от войските на ген. Тодоров Пирински край. Установява се в с. Лешница, Разложко, като учител в местното училище, но за кратко.

Александър Климов се преселва в с. Горна Брезница (сега в община Кресна) в подножието на Малешевската планина. И тук е учител, създава семейство, изявява се като общественик и допринася за по-доброто социално и икономическо развитие на селото и района. Въвежда в Горна Брезница регулация и парцелация с цел благоустрояване на селото. Създава първата специализирана овощна градина. Дворното си място покрива с лози.

Любопитен случай е свързан с лозницата му. Със съпругата му Георгица току-що си били легнали вечерта, когато жена му чула шум по лозниците и разбрала по тихото говорене, че младежи крадат грозде. Побутнала мъжа си: „Сандре, краде се грозде!“ А той ѝ отговорил: „По-тихо, Георгице, че може да ни чуят и да побягнат, та може и я ръка или нога да строшат. Те като си откъснат грозде и им се види сладко, като пораснат и те ще си направят лозници…“

И сега в Горна Брезница разказват още интересни случки с Александър Климов. По време на Втората световна война местни младежи били обвинени в бунтарство. Арестува ги войскова част, а разпитите водел капитанът. За младежите се застъпил Александър Климов, като му казал: „Млади са, не знаят още що правят. Бъди по-снизходителен към тях.“ Капитанът се вбесил, развикал му се и посегнал да му отскубне мустаците. Но учителят с мощна десница му отпрал такава плесница, че капитанът едва се задържал на нозе: „Ти ли бе, келеш, ще ми скубеш мустаците… та това и турските аги не посмяха да ми го направят…“ Капитанът повече не му посегнал.

Войводата учител Александър Климов умира на 6.II.1967 г.

В знак на признателност паметна плоча е поставена пред дома му.

Борис Сандански