Герб на Пеячевичи
Пеячевичи! Ако тръгнем по пътеките на преданията, а и на истината, те ще ни отведат най-напред в Стара планина, където по времето на Първата българска държава родът е притежавал замък с име Пеячево. Родовите нишки ни отвеждат и в престолнината Търново, а след това и в Чипровец (дн. Чипровци).
За историята на рода се открояват данни, които ни съобщава Франц Ксавер Иван де Пеячевич (1707 – 1781 г.).
В Търново знатният род е живял в края на XIV век. Поименни сведения се появяват към 1481 г. с някой си Никола, потомък на рода, живял и в Търново, но при османските нашествия на Балканите се преселил в Западните предели на страната, установявайки се в Чипровец.
В по-точна картина Пеячевичевият род започва да се представя през XVII век от неговия потомък Марко Пеячевич, обявен през 1746 г. за пръв Сремски жупан в Славония. Потомци на знатния род Пеячевичи са и Йозеф – автор на ръкописен труд за историята на България и родова хроника, Карой – издал 1767 г. историко-критично изследване върху дипломатическото изкуство, Юлиян – граф, написал биографията на революционния деец и общественик Петър Парчевич.
По време на избухналото през 1688 г. въстание в Чипровци и района се създават 8 чети, на една от които войвода е роденият в Чипровец Георги Пеячевич (1655 – 1725). Той повежда четата си към Кутловица (дн. гр. Монтана) и се сражава с войска на унгарския феодал Текели, съюзник на турците. Известно е, че въстанието е потушено с голям брой жертви, а мнозина се спасяват, преселвайки се във Влашко.
Георги Пеячевич успява да избяга в Славония. Установява се в гр. Осиек, където е приет на военна служба към войската на Австрия и участва в Австро-унгарската война. Карл VI го удостоява с почести за заслуги, присъдена му е титлата барон.
Георги Пеячевич е на австрийска служба, но не спира да мисли за освобождението на България. Придворният военен съвет на Хабсбургската империя възлага на смелия българин важни задачи, в които вземат участие и неговите братя Никола, Иван и Марко.
Франц Ксавер Иван де Пеячевич, също носител на титлата барон, е племенник на Георги Пеячевич. Роден е в гр. Осиек, Хабсбургска монархия, където родителите му се преселват след потушаването на Чипровското въстание. Той е професор по философия, ръководил е университетски катедри в Линц, Виена. Бил е ректор на колегиумите в Загреб, Печ, работил е като канцлер на Университета в Грац. Писал е за историческите съдбини на България и Балканите. Негов ръкописен труд сега е голяма ценност в архива на Загреб, Хърватия.
Със заслуги към България е и друг племенник на Георги Пеячевич – Яков Пеячевич (1681 – 1738), син на Никола Пеячевич. Яков Пеячевич е голям учен, философ, усвоил знанията си благодарение на Колегиума за даровити юноши в гр. Лорето, Италия, и университетите в Търнава и Виена. Заниманията му с философия му донасят професорско звание. Бил е преподавател в университетите в Загреб, Будапеща, Търнава, Осиек, Лорето, работил е и в катедралата „Св. Петър“ в Рим. Автор е на различни съчинения. Сред тях много ценен е изследователският му труд, посветен на общата география на континентите. Открояват се и неговите „Тезиси по обща философия“.
Борис Сандански
