Обичам децата и приемам различията им, уча ги да са самостоятелни и отговорни, да си помагат, да бъдат добри хора
Стефка Костова е родена на 1.XI.1945 г. Завършва Педагогическия институт за начални учители в Плевен, а след това и специалност Педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва да работи като начален учител през 1967 г. в основното училище в град Димово и продължава в СУ „Цар Симеон Велики“ – Видин. Работила е и 15 г. като експерт „Начално образование“ в Община Видин. След втората година от учителстването си получава значка „Отличник на Министерството на народната просвета“. През 1985 г. е наградена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен, а през 2005 г. – със златна значка на СУ „Цар Симеон Велики“ по случай юбилейната си годишнина. Номинирана е сред 10-те най-добри учители в България през учебната 1990/1991 г. Сега води извънкласна подготовка на ученици от начален курс в следобедна занималня.
– Г-жо Костова, учебната 2026/2027 ще бъде 60-ата ви година педагогически стаж. Не са много педагозите, които могат да се похвалят с такава професионална кариера. Какво ви задържа толкова години в професията?
– От позицията на моите почти 60 години работа с малки ученици имам право да кажа, че това за мен не е просто професия. Това е начин на живот, смисълът на съществуването ми. Рождената ми дата съвпада с един много български празник – Деня на народните будители. Затова обичам да казвам, че съм орисана с мисията да бъда будителка цял живот. За да получа първи клас-квалификация, през 1987 г., след сериозно научно изследване защитих дипломна работа на тема „Професионално-квалификационен статус на началните учители от Видинската селищна система“ под ръководството на тогавашния декан на Факултета по педагогика в Софийския университет проф. Марин Андреев. Сред критериите за успешно кариерно развитие това изследване постави на първо място отношението към професията със своите по-конкретни характеристики – мотиви за труд, удовлетвореност от работата, мотиви за усъвършенстване на професионалната дейност… Да си удовлетворен от професията е най-важното за всяко успешно кариерно развитие. А аз избрах учителската професия не единствено за препитание, а и по призвание. Обичам децата. Приемам различията им. Искреността и чистотата на детските души ме облагородяват. Ценя ги като партньори. Общуването с тях ми носи радост и удовлетворение.
– Какво съдържание влагате в понятието добър учител?
– Тук ще си позволя да цитирам моя съпруг Борис Костов (Светла му памет!), който беше дългогодишен учител по литература и доктор на философските науки по естетика. В книгата на живота си „Учителят – опит за психологически портрет“ (за съжаление останала в ръкопис), той казва: „Можеш да бъдеш добър учител само ако си добър възпитател. Ако ти виждаш ученика само от твоя стол в класната стая, ако неговият разговор с теб се състои само в отговорите на твои въпроси, никакви знания по психология няма да ти помогнат. Трябва да се отнасяш с ученика като с другар и единомишленик, да преживяваш с него и радостта от победата, и мъката от загубата.“ А в изследването, за което стана дума по-горе, една от анкетираните учителки отговаря така: „Не е достатъчно само да обичаш децата и професията си. Ако я няма онази вътрешна потребност от общуването ти с тях, ако това не ти доставя удовлетворение, трябва да се замислиш дали не си попаднал случайно в тази професия. Защото началният учител е майсторът, който извайва модела, в който е заложена идеята. След това е по-лесно да дооформиш и доразвиеш творбата.“
– Колкото и шаблонно да звучи – професия или призвание е работата на педагога?
– Това е призвание, за което трябва да бъдеш подготвен и непрекъснато да го поддържаш с отговорно отношение към професията, в която има специфика – да обясняваш подробно и ясно, да повтаряш обясненията, да отговаряш на всякакви въпроси – от рода на това защо небето е синьо и има ли вода в реката, до това колко безкрайна е вселената и каква е материята в черните дупки. Добре, че новите технологии навлизат и в началното обучение! И въпреки това трябва да си зареден с огромно търпение, да имаш поне шест ръце, за да можеш едновременно да пишеш на дъската, да погалиш някого, който има нужда от утеха, на друг да вържеш връзките на обувките, за да не се спъне, да укоряваш и критикуваш с поглед, без да го изказваш на глас, за да щадиш достойнството и честта на децата. Да правиш училището прекрасно приключение, което ги кара да стават по-добри и да намират себе си.
– Преди години издадохте книжка „Празникът в живота на малкия ученик“, в която представяте концепции за различни училищни тържества. Защо са важни те за детето от началния курс?
– Сред потока от училищни делници празникът е звездно мигновение в живота на малкия ученик. Особена значимост имат събитията, белязани със знака на първото число – първият училищен ден, сбогуването с първата книга – буквара, първото свидетелство – закономерно са моменти, които чрез своята единственост и неповторимост се помнят цял живот. Като че ли е позабравена отколешната традиция в българското начално училище учебната година да завършва с „изпит“, в който децата показват на родителите си колко много са научили. Когато една съвременна Рада Госпожина намери интересна и забавна форма да оповести публично училищните постижения на своите ученици, годишният изпит може да се превърне в звезден миг в живота им. В 90-те години на XX век актуални теми бяха вестник „Първолаче“; книжка със заглавие „Колко мило, колко сладко е при баба и при дядко“; „На мама – с обич“; шоу „Кой е по-, по- и най- в нашия училищен рай“; Училищна второкласна телевизия (УВТ) „Звънче“; Енциклопедичен учебник за трети клас… През 1998 г. в четвърти клас направихме годишния празник под наслов „Не с риск, а със знания се печели състезание“ – когато телевизионната игра на Къци Вапцаров „Риск печели, риск губи“ бе в апогея си. Ако днес завършвам учебна година с четвъртокласници, бих разработила училищен вариант „Стани богат със знания“ – по шоуто на Ники Кънчев.
Първи учебен ден в първи клас, 1994 г.
– На какво освен знания учите своите ученици?
– Уча ги да бъдат самостоятелни и отговорни. Да имат ред и естетика в учебната си работа. Да се самооценяват адекватно и да се стремят към най-добрите постижения. Да си помагат взаимно, да бъдат добри хора.
– Имали ли сте правило, максима, която ви ръководи в професията и в живота?
– „Аз мога!“ е моят девиз и в професията, и в живота. Може би той е резултат от скорпионската ми природа (визирам знака на зодиака, под който съм родена). Признават го и най-близките ми приятели, една от тях – Светломира Пешева – лирично го е описала в поздравлението по повод 80-ата ми годишнина. „Винаги съм се възхищавала от нещата, които ти можеш най-добре – да си силна и в най-голямата слабост, да се изправяш след всяко крушение, да даваш здраве и да бориш болест, да спираш с милост всяка грубост, да прощаваш въпреки болката, да се усмихваш и през сълзи дори, да си имаш винаги грижа и отговорност за всички, с които те свързва животът ти, да знаеш, че молитвата не е за молене, а за благодарност, да мислиш и сътворяваш добро за другите, а за себе си да вземаш трудното и бедата дори, да бъдеш щит срещу злото, да не знаеш какво значи „Не мога!“, да си истинска във всичко и да носиш светлина в света.“
С най-добрата си приятелка и колежка Тина Тодорова на поредния първи учебен ден
Рожден ден с ученици от занималнята
