Димитър Беровски – ръководител на въстанието
Навършват се 150 години от народното Разловско (Пиянечко, Малешевско) въстание, известно и като Първо Македонско като предшественик на Горноджумайското и Кресненско-Разложкото въстание.
Разловското въстание пламва на 8 май 1876 г. Води се главно под формата на четнически действия. Обхваща най-вече долините на реките Струма, Брегалница и отчасти на Струмешница. Във въстанически обсег попадат селищата в планините Малешевска, Огражден, Влахина и Осоговска и повечето от населените места в Мелнишко, Петричко, Горноджумайско в Пиринския край и районите на Разловци, Пиянец и Струмница (сега в Северна Македония). Приема името си Разловско, тъй като Разловци се оказва в центъра на първоначалните събития.
За избухването на въстанието влияние оказва изостаналата от развитието на страните в Европа Турция, тежкото състояние на икономиката, тежките налози върху селяните и занаятчиите и най-вече исканията за национална независимост и освобождаване от опеката на Гръцката патриаршия, водеща политика на елинизиране на населението. Влияние оказва и започналата подготовка за въстание в страната, което пламва през април 1876 г. с име Априлско, революционното брожение, което обхваща Солунско и други райони. Известно става и като Пиянечко и Малешевско, защото в тези райони се осъществяват главните му действия, а те пък го представят като прелюдия на последвалото 1878-1879 г. Кресненско-Разложко въстание.
Въстаническото знаме, вяло се над Малешевска и други планини, е шито от възрожденките – учителки Баба Неделя Петкова – Караиванова и дъщеря ѝ Станислава.
Баба Неделя Петкова
„Това знаме, което трябваше да се вее над Мелишивска и Осоговска планина, бе свалено. Представляваше един огнен лъв без корона, върху жълто поле. То беше красива изработка на учителките баба Неделя и дъщеря ѝ Станислава.”, пише в книгата си със спомени „Тридесет години назад…” Коте Попстоянов.
Знамето е съшито по поръчение на Димитър Беровски, който след въстанието го е опазвал у дома си в Кюстендил. През 1959 г. е предадено от внука му Димитър Беровски заедно с друг архив на дядо му на Националния военноисторически музей. Любопитен факт е, че двете родолюбки Баба Неделя и Станислава са шили знаме и на Апостола Васил Левски. Това е било по времето, когато са били учителки във Велес. Поръчението на Апостола е било предадено от поп Константин от Карлово.
Подготовка на въстанието
Времето на замисляне на въстание в Източна Македония може да се отнесе към декември 1875 г., за което пишат в спомените си Коте Попстоянов и Димитър Беровски, които заедно с поп Стоян Разловски правят и първото съглашение за въстание. Центърът на неговата организация започва от Солун. В началото на 1876 г. тук се създава революционна група, в която освен споменатите поп Стоян, зет му Димитър и синът му Коте, се включват и поп Петър Димитров Солунски, поп Иван, известните учителки Неделя и Станислава Караиванови, учителят Христо Захариев, братя Еврови, а като водач на всички се представя Димитър Беровски. Солунската революционна група създава мрежа от съмишленици из Източна Македония и най-вече в районите на Пиянечко и Малешевско, които стават и главната арена на въстаническите действия. От този район в съзаклятието много активно се включват големите общественици Костадин Карчев, Стоян Цоцов, Георги Ширков.
Ден по-рано от пламването на въстанието около 30 дейци провеждат съвещание в Разловци. През нощта към тях се присъединяват още към 60 въстаници и на утрото селото е нападнато и освободено, като има убити турски заптиета и други турски властници, а мнозина се спасяват с бягство.
Началото на въстанието се запомня и с една забележителна случка. Поп Стоян Разловски, за да даде личен пример, че връщане назад няма, запалва собствения си хан, което смайва и окуражава и въстаници, и населението.
Двумесечно въстаническо царство
След разигралите се събития на 8 май 1876 г. идват два месеца, известни и като „Двумесечно въстаническо царство”, отчитащо времето от началото до потушаването на въстанието.
След освобождаването на Разловци Димитър Беровски повежда чета от 40 души под съшитото знаме на Баба Неделя и дъщеря ѝ Станислава и поема из потайностите на Малешевско. Първото селище, в което влиза, е Митрошинци и тук се води сражение с турски заптиета и цивилни турци. Докато четата се подвизава в Митрошинци, турски военни сили и башибозук започват да се съсредоточават към Разловци. Селото е нападнато, има убити селяни, ограбени и опожарени са къщи. Голяма турска потеря плъзва да гони четата на Димитър Беровски, която започва обхождане на Огражден и Малешевска планина и създава революционно брожение в Петричко, Кресненско и Мелнишко.
Въстанието е потушено. Следват терор, убийства, палежи. За това съобщава и в доклад руският консул в Солун до императора на Русия, който на 28 юли 1876 г. пише: „Вътре във вилаета са събрани отвсякъде, които вършат нечувани безчинства и грабежи…”
Из спомените на Коте Попстоянов
„… През декември 1875 г. поп Стоян намисли да изпрати собствения си син Костадин и Коте Карчов в Солун, за да набавят нужното оръжие.
… Самият план на въстанието беше да се повдигнат най-напред пиянечките села… след това въстаниците да преминат в Малешевската област … Така нашироко въстанието ще премине към Пехчево и Малешевска планина.
… След сражението в Митрошинци всички с част от покъщнината си се пренесоха в планината и оставиха едно съвършено пусто село.
…Мерките на турското правителство ставаха все по-енергични и по-строги. На 15 май в Струмица и Радовиш пристигнаха 500 души редовен аскер, в Мелник и Петрич – 1000, в Горна Джумая – тоже, 1000.
… Въстаническата дружина на Димитър Беровски мина през околностите на Мелник, дето непрестанно имаше спънки от усилени потери. Целта беше да стигнат Беласица.
… Аскерът, който се установи в Добри Лаки /Малешевска планина/, в съседство в което беше кошарата, дето се укриваха поп Стоян и поп Иван, прекъсна всякаква възможност да им се доставя храна.
… Дядо Ильо Войвода (Ильо Марков) събира своите юнаци, каквито той беше вербувал напоследък в голямо количество и с около 100 души замина за Джумайските села с твърдото намерение да ги опразни от турски елемент.
… Така той (Дядо Ильо) доближи Симитли, което се отличаваше с голямо гостоприемство по отношение на турските бежанци. Тези, що узнаха за Дядо Ильо, се преместиха в близкото село Крупник, което войводата реши да превземе по какъвто и да е път.
… Още същия ден той даде команда за поход. Най-напред вървеха 30 души конница и те съставяха въстаническа кавалерия. Зад тях се нижеха пешаците на брой 70. И тъй начело с барабанен бой, повтарян от ехото на сивите скали, те доближиха и удариха селото.
… След като турците започнаха да отстъпват в най-голям порядък без да прекъсват боя, Дядо Ильо зае Долна и Горна Сушица.
… Получи се известие, че ще дойдат въстаници и от други места от чета, която се движеше из Петричко и Мелнишко… Това даде подкрепления на Дядо Ильо и той напъти своите сили против турското село Брезница (Горна Брезница).
… Боят трая три часа непрекъснато и само настъплението на нощта от преди края, като Дядо Ильо се оттегли в планината с една загуба от 10 момчета.“
Войводата Дядо Ильо
Ехо от въстанието
По заповед на Акиф бей, струмишки каймакамин, са арестувани коджабашиите (кметовете, старейшините) и свещениците с чорбаджиите на 12 села в Малешевско. Арестанти от Малешевско и от Струмица са откарани в София. В Митрошинци трима души умират от побой. След като Димитър Беровски и тъстът му поп Стоян тръгват към Митрошинци, работите в превзетото от тях Разловци вземат неочакван обрат – към селото се отправят големи башибозушки орди, събрани от пиянечките села и от избягали от Разловци турци. Разловци е нападнато, убити са десетина селяни и две жени, ограбена е селската църква, опожарени са няколко къщи и са заграбени селските стада.
Най-тежки са изстъпленията на турския аскер и башибозук в районите, обхванати от въстаническата вълна: Малешевско, Пиянечко, Петричко и Мелнишко. Местните турски власти получават свобода на действия на грабеж и разорение. Подозрени за участие във въстанието са създадени навсякъде – в Скопие, Кюстендил, Сер и Солун. Има осъдени на смърт, други на заточение.
За жестокия край на Разловското въстание свидетелства и едно писмо до английския консул в Солун:
„Ваше Високопревъзходителство,
Вестта за пристигането Ви в Джумая ни даде надежди и на нас, жители на Малешевски окръг, които постоянно страдат да деня днешен. Причините за тези страдания и турската тирания са познати на просветената и човеколюбива Европа, а най-много на добродетелната Англия…
По тези причини най-после на 8 май 1876 година се принудихме да протестираме с оръжие в ръце пред целия свят, за да обърнем внимание на турската власт, за да се запита какво зло ни е сполетяло и да отнесем пред европейския олтар като последна капка кръв като жертва! Този наш протест не обърна внимание на турската власт, та ни изпратиха 12000 души редовна войска и повече башибозук, за да извършат това, което човешка съвест не позволява да се каже…”
Това е било 1876 г., а две години по-късно въстанически огън пламва още по-ярко. Той е известен като Кресненско-Разложко въстание и той е много по-мащабен, репресиите от страна на турските власти са още по-жестоки, а Европа, въпреки че е молена за подкрепа, остава пак бездушна.
Борис Сандански
Самодейци от с. Горна Брезница пред паметника на Димитър Попгеоргиев в гр. Кресна
