5 май – Международен ден на акушерката
Участвала в отбраната на Батак, куриерка на Левски, първата практикуваща дипломирана акушерка след Освобождението у нас.
Още един легендарен женски образ от нашата революция. За съжаление той е малко познат на потомците. Само в няколко тясно специализирани издания намираме скромни сведения за нея, които представляват явен преразказ на писаното от самата Хранова за себе си. Ето защо, за да бъдем ръка за ръка с историческата истина, ние решихме да предадем дословно най-важните части от тези документи, които се съхраняват в Държавния исторически архив, и поне засега са единствените оригинални документи, които автентично разказват за тази героична българка:
Получено на 20.IX.1910 г. вх. № 2018
„До господина Председателя на Народното събрание
Молба от госпожица Хр. Хранова, акушерка, Софийска жителка, ул. „Одрин” № 56
Господин Председателю, Дядо Храно овчаря от София имаше 18 деца, от които 12 сина и 6 дъщери. От 12-те сина 10 загинаха за свободата на милото ни Отечество, четирима в Сръбско-българската война и 6 в Руско-турската. Аз съм една от 6-те му дъщери. Взела участие в народните работи още от малка с братята си, аз се научих от ранна възраст да обичам родината си, да се жертвувам за нея.“
Към написаното от Хранова трябва да прибавим, че революционерката трябва да е родена в Самоков. Нейният баща Храно бил от с. Клисура, Самоковско. Христина е получила първоначалното си образование в българско училище в Самоков. По-късно семейството на дядо Храно се премества в Самоков, където любознателното момиче продължава образованието си.
—каре п/ч с подл.———–
Но нека дадем отново думата на самата Хранова:
„До Господина Председателя на Народното събрание
Прошение от Христина Хранова, Софийска жителка
Вече няколко пъти аз се отправям към Народното представителство за помощ.
Стара, немощна, недъгава, аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зиме зъзна от студ, защото стаичката ми не се отоплява. А при днешната скъпотия, ако да нямаше някои редко милостиви хора, аз трябваше отдавна да не съм вече между живите.
А било е време, когато аз съм била полезна на това отечество, което тъй малко иска да знае за мене днес. Трябва ли отново да изтъквам заслугите си? Толкова пъти аз съм ги припомняла в досегашните си прошения до народното събрание.
Бях още младо момиче, когато взех участие в революционните движения, които подготвяха Освобождението. Аз пренасях преоблечена като мъж писма на I-вий Софийски, на IV-ти Панагюрски и на VII-ми Ловчански комитет под заповед и указания на великия Левски. В деня на грозното Баташко клане, аз се намерих в самата черква, гдето загинаха толкова невинни и се избавих само по едно чудо.
Когато удари часът на освобождението аз с оръжие в ръка воювах наред със славните опълченци при Шипка, Шейново и Стара Загора. След като изпълних свещения си дълг към Отечеството, мислейки, че жената в тежки моменти може наравно с мъжа да помогне на родината си, аз започнах да се уча.
Решена да посветя докрай силите си на обществото и сега избрах една професия, която да ми дава възможност да бъда полезна на страната. Аз станах акушерка и като такава в течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота. Ала когато сърбите след освобождението заплашиха свободата на Отечеството, аз пак не се сдържах, грабнах пушката и се озовах на границата и като доброволка взех живо участие в сраженията при Драгоман, Гургулят и Сливница.
Но в Съюзническата война съвестта на старата революционерка пак заговори в мен и аз отново наденах войнишкия шинел и се сражавах при Куманово, Егри-Паланка и Джумая…”
Към това трябва да добавим, че Христина Хранова е била кавалер на шест ордена за храброст и самопожертвование.
Заминава за Русия да учи акушерство. Завършила през 1881 г. първия курс на Повивалния институт при Имперския университет „Св. Владимир” с пълно отличие. Същата година се завърнала в родината си и упражнявала професията си в Лом, Силистра, Варна и София. Тя не само ображдала родилките, но и помагала на най-бедните от тях и често със собствените си средства купувала дрехи и завивки за новородените. А ето каква била отплатата за благородните й дела на тази изключителна българка героиня.
И в потвърждение на всичко това четем и следния документ:
„До Господина Председателя на Народното събрание
Тук
Комитетът за подпомагане на войнишките семейства, състоящ се от представителите на 22 Софийски благотворителни дружества, като предава просбата на заслужилата ветеранка Христина Хранова на благоусмотрението на Народното Представителство се застъпва най-горещо за нейното удовлетворение.
24.XII.1916 г.
Председателка на комитета: Е. Каравелова“
И в крайна сметка трябвало да изминат годините от 1907 до 1918, когато след многобройни молби и застъпничества на 2.III.1918 г. на 54-ото заседание на XVII Народно събрание – IV сесия се взема решение окончателно и се уведомява министъра на финансите с писмо № 525, 5.III.1918 г., за отпускането на 60 лева месечна пенсия. Трудно може да се каже дали „милионният бюджет на страната, която отива към величие (!?)“ е бил страшно много обременен от тази мизерна сумичка, но така или иначе тя позволява на Хранова да влачи жалко съществувание до края на 1922 г., когато угасва завинаги борческият взор на тази заслужила българка.
Гео Нешев
