– Приключи пилотираният полет „Артемис 2“ на НАСА до Луната (2-11 април). Какво е важното, което трябва да знаем за случилото се?
– Артемис 2“ бе първият полет с екипаж отвъд пределите на ниска околоземна орбита след 53-годишна пауза. Бе поставен нов световен рекорд за отдалечаване от Земята, възлизащ на 406 771 км. Но най-важното бе, че това бе първият изпитателен полет на нов кораб с астронавти на име „Орион“, способен да превозва хора от Земята до Луната и обратно след епохата на „Аполо“. Трябваше да се докаже, че „Орион“ е безопасен, че може без проблем да поддържа живота на екипажа – в т. ч. да се утвърди новата система за пречистване на въздуха от въглероден диоксид – спомнете си за „Аполо 13“, когато пречиствателните филтри на лунния модул бяха несъвместими с тези на командния и това за малко не доведе до фатален край на полета. Всичко бе изпитано успешно.
Екипажът на НАСА от ляво надясно: Джереми Хансен (50), полковник от Кралските канадски военновъздушни сили. Първият канадец, летял до Луната. Виктор Глоувър (49), пилот. Има опит с мисията SpaceX Crew-1. Първият чернокож астронавт, напуснал ниска околоземна орбита в посока Луната. Кристина Кох (47), инженер с най-дълъг престой в космоса от жена (328 дни). Първата жена, участвала в лунна мисия. Рийд Уайзман (50), командир. Ветеран от Военноморските сили на САЩ и бивш началник на офиса на астронавтите. Това е вторият му полет в космоса
– „Роскосмос“ отрази полета на 9 април с изречението „хора извършват пилотирани мисии до Луната“, без уточнения. Защо така пестеливо?
– Макар че имаше някои руски космонавти, които коментираха мисията „Артемис 2“, реакцията на „Роскосмос“ бе разбираемо пестелива. Горе-долу по същото време, когато в САЩ започна работа по „Орион“, в Русия започна разработката на аналогичен кораб, днес носещ името „Орьол“. През 2009 г. тогавашният шеф на „Роскосмос“ Анатолий Перминов обещаваше, че корабът ще е готов по същото време като „Орион“. Нищо подобно не се случи – „Орьол“ не е летял дори в безпилотен изпитателен режим. Ако „Роскосмос“ признае в прав текст, че мисията, която сега летя до Луната, бе на НАСА, вниманието неизбежно щеше да се насочи към неизпълнените обещания на „Орьол“.
– На среща, посветена на космическите изследвания тези дни, вицепрезидентът на Руската академия на науките Сергей Чернишев предложи план за подялба на Луната. За какво става дума?
– Точният цитат на Чернишев е: „Лунната програма ще позволи на Русия да остане сред водещите космически сили, които активно изследват Луната. Тя ще осигури нови знания и технологии в изследванията за усвояване на Луната. И в крайна сметка ще позволи разпределянето на суверенни територии на Русия на повърхността на Луната.“ Не мога да ви кажа кои са „суверенните територии на Русия на Луната“, защото руснаците не са кацали там роботизирано от половин век – за разлика от САЩ, Индия, Япония и Китай.
Но интересното е, че в същото интервю Чернишев обяви нови отлагания за следващите руски мисии до Луната. Русия никога не е успявала да изпрати хора до Луната дори през 60-те и 70-те години, а последната успешна роботизирана мисия до естествения ни спътник бе реализирана през 1976 година. След разпадането на СССР Руската федерация няма нито един пълен успех на лунна или междупланетна роботизирана мисия, като „Луна-25“ се разби през 2023 година. Честно казано, заради отлаганията не очаквам нова руска мисия да лети до Луната преди 2029-2030 г., и тя ще е само роботизирана, за пилотирана и дума не може да става.
– Българска реакция към полета имаше едва след приземяването на „Артемис 2“ – първият ни космонавт Георги Иванов поздрави екипажа. Твърдите, че е важно да има приемственост между поколенията в космоса – има ли такава или само съответно между руските космонавти, американските, китайските и др.?
– Безспорно приемствеността е изключително важна, когато става въпрос за космически програми с традиции. Не забравяйте, че имаше голям шанс да се стигне до момент, в който нито един от ветераните на „Аполо“ да не доживее момента на възобновяването на пилотираните мисии до Луната. Слава Богу, това не се случи и астронавти, които са летели до Луната и са още живи, следяха с интерес полета на „Артемис 2“ – Бъз Олдрин (96), Чарли Дюк (91), Харисън Шмит (90). В България Георги Иванов (85) е типичен представител на по-старото поколение космонавти, така че неговият поздрав също бе изключително навременен и ценен. Джентълменско и спортсменско е – усещането е като да се предава щафетата, съответно хората го оценяват.
– Вторият полет до Луната активира „томаневерниците“ у нас. По традиция едните ни убеждават, че Нийл Армстронг не е стъпвал на Луната, сегашната мисия също е измама. На другия край са онези, които лансират контратезата, че Гагарин никога не е летял в Космоса. Моля да обясните тази лудост.
– Лудостта си има логично обяснение – и тя е, че живеем в състоянието на информационна война. В случая с Гагарин, радиосигналът е бил уловен, прихванат и декодиран от ЦРУ и ясно се вижда, че в капсулата има човек. Ако не вярвате на ЦРУ за този полет, то на нищо няма да повярвате. Русия официално никога не е отричала автентичността на лунните кацания на „Аполо“, макар че насаждането на съмнения сред държавите от бившия Източен блок работи за нейните интереси. Личи си, че огромна част от коментиращите „отрицатели“ под новинарските репортажи представляват фалшиви профили. Тъжното е, че нито една от групите не се интересува от научната истина. Борбата не е за космоса и никога не е била за космоса. Тя е борба за сърцата и умовете на хората, за това да бъдат наложени определени догми.
– Според някои преди 47 г., когато изпратихме първия си космонавт, България е била технологична държава, а сега не сме. Вие следите опознаването на Космоса отблизо – има ли българска следа?
– Категорично не съм съгласен, че днес не сме технологична държава – наличието или отсъствието на астронавти и космонавти не е показател затова. Въпросът е какво се строи като апаратура. По времето на соца имахме два спътника – и двата спътника бяха построени на базата на съветски платформи, което е било стандартна практика за програмата „Интеркосмос“. Тоест ние сме предоставяли прибори за съветските спътници, определяли какви научни цели да изпълняват и това ни дава символичното право да ги наричаме „български“. Днес българската фирма ЕnduroSat строи грубо по два спътника дневно – и това е цялостно производство на спътници, с наши платформи, с наши подсистеми. Разликата е колосална.
Що се касае за български астронавти – аз не се съмнявам, че ще имаме отново – но за да се случи, е нужна сериозна подкрепа от страна на държавата. Разбрах, че има поне двама българи, около които се водят дискусии – но нито един от тях не е част от астронавтските отряди на НАСА или Европейската космическа агенция. Тук трябва да подчертая, че Полша и Унгария вече изпратиха свои астронавти в рамките на споразумение с частната фирма Axiom, а Чехия е на ръба да го постигне през 2027 година. През 2024 г. тогавашното правителство на България подписа Писмо с намерение за сътрудничество с Axiom, което е добро начало, но трябва още по-сериозен ангажимент. При всички положения шансовете днес да изпратим нов астронавт са по-големи, отколкото бяха преди 10 или 20 години.
– Научихме, че камерите на инж. д-р Петко Динев са българското участие в „Артемис 2“. Кажете нещо за него и за камерите.
– Петко Динев е български инженер, родом от Казанлък, който е основател и изпълнителен директор на фирмата Imperx, предоставяща камери за космически цели. Аз имах щастието да се запозная с работещи в Imperx по време на предишните издания на „Ало, космос! Говори България!“ – мащабния младежки научен фестивал, насочен към популяризиране на STEM (наука, технологии, инженерство, математика) и космическите изследвания сред децата. Очаквам да участвам отново тази година в 6-ото му издание. Държа обаче да подчертая, че не всички снимки, получени от мисията „Артемис 2“, са от камери на Imperx. Нашите камери са специализирани инженерни камери, които са устойчиви на вакуум, радиация и вибрации и се ползват от външната част на ракетата-носител или на кораба. Но в хода на „Артемис 2“ се ползваха и други камери като Nikon D5, GoPRO и също така астронавтите носеха със себе си за пръв път айфони и таблети до Луната! Тук трябва да се прави разлика между специализирани камери за космически условия и обикновени камери, които ползваме в бита – мисията „Артемис 2“ притежаваше балансиран микс и от двата типа.
Ема ИВАНОВА
- Светослав Александров (39) е създател на www.space-bg.org
