Христина Кацарска: Джазът изгражда вкус и дисциплина

Христина Кацарска е родена  на 16 май 1975 г. в Благоевград  в семейство на музикантите Росица и Иван Кацарски. Завършва пиано в Музикалната академия в Пловдив. Преподава в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Благоевград. Постоянен солист в Биг Бенда на Благоевград.

– Каква музика се слушаше в семейството ви и откъде идва интересът към джаза?

– Интересът идва от родителите ми. За пръв път слушах с баща ми джаз у дома, като бях дете. Имахме много плочи, а после и касетки с Луис Армстонг, Рей Чарлз, Ела Фицджералд. Оттогава познавам някои от техните песни. После се насочих към поп музиката. Баща ми беше китарист, а майка ми певица, но те са изпълнявали повече естрадни песни.

– Имате две знакови професионални срещи: с Етиен Леви в Софийския университет, откъдето поемате по пътя на преподавател, и с Борис Янев в Югозападния университет – откъдето тръгва кариерата ви на певица. Разкажете за тях.

– Имах две детски мечти – да стана певица и учителка. Това ми се удаваше от дете. Строявах децата в махалата и им преподавах български, математика, пеене, всичко… Успявах да ги организирам и вдъхновявам за най-различни дейности, а те ме слушаха. Нямах представа, че ще преподавам, когато завърших пиано в академията в Пловдив. Пианото беше желание на родителите ми, но страстта ми беше пеенето. Тогава то се учеше само в Консерваторията, а аз нямах самочувствието, че мога да кандидатствам там, без никой да ме е учил. След пианото реших да завърша магистратура и тогава се срещнах с Етиен Леви. Той ме вдъхнови да пея и да преподавам смело. Даде ми сигурност, защото все още бях плаха и самоука. Но явно добре съм се научила (смее се).

В Югозападния университет започнах работа като корепетитор. Там Боби Янев преподаваше дирижиране на духов оркестър. Аз от ученичка знаех, че е директор на Биг Бенда, била съм на концерти, гледала съм колегите от оркестъра от другата страна. Запознахме се и той ме покани като пианист в Биг Бенда. Беше подочул, че мога и да пея и ме покани да подгрявам Хилда Казасян, която беше гост-солист. Така започна певческата ми кариера в Биг Бенда до ден днешен.

Христина Кацарска и Васил Петров през март по време на за 8-ото издание на Jazz Fest Благоевград

– 28 години преподавате „Поп и джаз пеене” в музикална паралелка. Расте ли поколение с нова музикална култура?

– Днес има достатъчно музикално разнообразие и лесен достъп до различни стилове, което ми липсваше едно време – чаках по радиото да пуснат моята любима песен, за да извадя две изречения (колкото мога да чуя) и да ги запиша. Въпросът е какво достига най-лесно до младите – комерсиалната музика е най-видима и тя влияе на техните вкусове. Това не означава, че те не могат да изградят музикална култура. Важното е, че имат избор и когато някой ги насочи и им обясни кое е ценното, биха могли да видят нещо по-различно от комерсиалното, което ги залива. Забелязвам, че децата са отворени и любопитни към нов, различен свят. Джазът ги учи на свобода (която стъпва на много знания, техника и постоянство), на отговорност в тази свобода, изгражда вкус и дисциплина.

– През 2016 г. бяхте номинирана в конкурса „Кристална лира” в категорията „Педагог”, организиран от Съюза на българските музикални дейци и Classic FM радио повод успехи на ваши ученици като Лъчезар Кацарски, Александрина Механджийска, Росина Катърджиева, София Арабаджиева, Вили Пендичева, Виктория Янакиева, Боян Георгиев, Петя Стойчева, Константина Димитрова и много други. Каква е тайната да си успешен педагог?

– Много се радвам, че в нашия прекрасен град има талантливи деца. Нямам достатъчно физическо време, а да взема всички желаещи и често връщам някои, докато се освободи място. Надявам се да има повече колеги, които да работят с деца, които имат желание да свирят, пеят и да се занимават с изкуство.

За да си успешен педагог, има няколко важни неща, без които не се получава. Отношението към ученика – обичта към детето, да го видиш като личност, а не просто като глас и талант. Да усещаш от какво има нужда – от техника, от увереност или просто от подкрепа, самочувствие. Важно е да вдъхновяваш, не само да поправяш. Да има доверие между ученика и преподавателя. Учениците се развиват най-много, когато вярват, че могат, когато ги подкрепяш. Това до голяма степен идва от учителя. И разбира се, личният пример – няма как да изискваш дисциплина и любов към музиката, ако самият ти не ги носиш. В крайна сметка добрият педагог не създава копия на себе си, а открива специфичните музикални индивидуални качества и ги развива. Това е най-хубавото, което може да се случи с помощта на постоянството и стараенето на ученика.

– С какво е важен един джаз фестивал за един изпълнител?

– Там се чувстваш в собствени води и си готов за полет. Музиката се случва истински, в момента, без филтър. Има напрежение и радост. Джаз фестивалите са важни заради срещата с публика, дошла специално да слуша джаз. Срещаш се с музиканти, които вдъхновяват, срещаш се със самия себе си – проверяваш докъде си стигнал. Джаз фестивалите създават една общност, където се обменят опит и енергия. Най-ценното е, че напомнят за насладата от всичко, което правиш.

Ема ИВАНОВА