Събужда пролетта забравени мечти,
разпръсква вяра в тихите души,
земята, ароматна и обляна в цвят,
разтваря щедро длани в шарен кръговрат.
Нова чудна песен пее на света
реката, озарена в светлина,
сърцето тръпне в светъл устрем жив
и сякаш става всеки по-щастлив.
И щом стопи сковаващия лед,
и върне птиците в познатия ни ред,
усещам как със нежна топлина
ме хваща и повежда пролетта.
Аз тръгвам смело с нея по света,
босонога върху росната трева,
от нейде пойно птиче се обажда,
пред погледа ми нов живот се ражда!
Мария Бончева, Пазарджик
