27 март – Празник на театъра
Николай Масалитинов
В българското театрално изкуство винаги ще витае творческият дух на баща и дъщеря Николай и Таня Масалитинови.
Таня Масалитинова и Константин Кисимов на сцената на Народния театър
Бащата Николай Масалитинов (1880 – 1961) е роден в гр. Елец, Русия.
През 1907 г. излиза от Школата при „Малий театър“ в Москва. От 1907 до 1919 г. разгръща артистичните си дарби в Московския художествен театър и в него под ръководството на видните режисьори Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко става един от най-добрите актьори в театъра.
През 1920 и 1924 г. Николай Масалитинов посещава България с актьори от Московския художествен театър и вписва името си в изнесени театрални постановки. Талантът му е забелязан и е поканен от тогавашните театрални управители да остане на работа в Народния театър в София. Поканата е приета и от 1925 г. Николай Масалитинов е в София. До 1961 г. служи на българското театрално изкуство като режисьор и главен режисьор, поставяйки на сцена над 140 пиеси от световни автори и от български класици като „Сън в лятна нощ“, „Хамлет“, „Много шум за нищо“ от У. Шекспир, „Мария Стюарт“ от Ф. Шилер, „Ревизор“ от Н. В. Гогол, „Живият труп“ от Л. Толстой, „Албена“ и „Боян Магесник“ от Й. Йовков, „Големанов“ и „Вражалец“ от Ст. Л. Костов, „Иванко“ от В. Друмев, „Под игото“ от И. Вазов и др.
Николай Масалитинов често се преобразява и в театрални роли. В българската театрална летопис е със заслуги в откриването на Драматична школа към Народния театър в София. Със значими заслуги е и към Висшето театрално училище (сега НАТФИЗ), в което е професор по актьорско майсторство и е с принос в създаването на поколения артисти, чиито таланти заблестяват в българското театрално изкуство.
С големи заслуги към театъра в България е и дъщерята на Николай Масалитинов – Таня Масалитинова (1921-2014). Тя учи живопис при проф. Илия Петров в Художествената академия и продължава учението си в Театралната школа към Народния театър, открита от баща ѝ. Специализира в Русия, Полша и Чехия.
От 1946 г. Таня Масалитинова се посвещава на театралното дело в София. Публиката я вижда в десетки роли, сред които Людмила от пиесата „Васа Железнова“ на М. Горки, Мария в „Дванайсета нощ“ от У. Шекспир, Пасия в „Домът на Бернарда Алба“ от Ф. Лорка, Ирина в „Три сестри“ от А. Чехов и още десетки класици в театралния жанр. В играта си тя успява да представи героите си в плътни жизнени очертания, изпълва ги с поетично въздействие.
Таня Масалитинова върви по пътя на баща си и с режисура. Името ѝ е вписано в българския театрален летопис в създадени от нея постановки като „Милият лъжец“ на Д. Килти, „Мъж на чиния“ на Я. Дитл, „Професия за ангели“ на С. Стратиев, „Сто години самота“ от Г. Маркес.
Борис Сандански
