Сниши снегът снага бяла,
започна бавно да тънее.
От вятър топъл полудяла,
върбата клончета люлее.
Какво се случи, та капчукът
внезапно бисери зарони,
ледът в реката се пропука
и ето – ручейче ромони.
Едно учудено кокиче
прободе бялата покривка
и с красотата на момиче
дари ни своята усмивка…
Какво – не знам! Но в мене също
една незнайна сила дръзко
нахлува в цялата ми същност
и аз усещам как възкръсвам.
Цветан Чалъков
