Обич моя, скъпа моя,
твоят поглед ме пленява,
с много радост ме дарява,
сякаш Слънцето изгрява,
сякаш всичко разцъфтява!
Ти без разум ме оставяш
и дъхът ми спира даже,
ти сърцето ми поставяш
в огъня на буйни страсти
да гори и топли за двамина,
докато си аз замина!…
Но за жалост, скъпа моя,
днеска вече теб те няма,
ти замина далече (за чужбина!
и не ще се върнеш вече!…
Дълбока рана в мен остави,
дълбока рана нелечима –
моята мъка е голяма!
Д-р Йордан Раданов, Варна
