От пет години вече
бастунът му беседва с тротоара.
Маршрутът му не е далечен –
от ден на ден забавят крачки
краката уморени, стари.
Трохи от своята закуска пак спестил е,
зрънца е сложил в джоба си изпразнен.
Там, в парка, го очакват бързокрили
синигери – за всекидневния им празник.
Подскачат, взират се в алеята
с очите си мънистени.
Нагръдниците им в червено греят
сред утринта избистрена.
Подхвъркват,
кацват върху якето му сиво –
и от дланта му топла изчезват в миг трохите.
Зад очилата му надничат – и игриво
го клъвват. И кога ще дойде питат.
Той тръгва си усмихнат – старият бастун
потропва в ритъм радостен и весел.
Денят набира сили сред уличния шум,
сред вятъра бодлив на тази късна есен.
Той вдига си яката, казва си наум:
„Без стряха да живееш не е лесно!“
И влиза с нови сили в самотния си дом…
А пък синигери червеногърди
се люшкат върху храстите
и сменят клон след клон…
И слънцето сред облаците
засиява мъдро.
Ирина Александрова
