97% от територията на България е сеизмична, пасивни са Северозападът и Югоизтокът
Николай Милошев е български учен, физик. Роден е на 4 юни 1959 г. в София. Завършва Факултета по математика и механика на СУ „Св. Климент Охридски“, а после и магистратура по физика. Започва работа в Геофизичния институт на БАН през 1985 г., а през 2002 г. става негов директор. Два пъти е директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география – последният мандат е от 2018 г. През 2013 г. е министър на образованието в служебния кабинет на Марин Райков. Член кореспондент на БАН. Автор е на над 100 научни статии у нас и в чужбина. Семеен, има дъщеря и внук.
– Вие сте физик и от 1985 г. се занимавате с наука. Не сте ли обмисляли за оставите науката най-вече в годините, когато БАН беше забравена от държавата?
– Трудно беше, мислил съм си дори да отида да работя в чужбина, но поради ред причини останах тук. Честно казано, не съжалявам.
– Как избрахте физиката?
– Баща ми е физик. Може би заради това в известна степен.
– Вие сте специалист по физика на атмосферата – знаете какво се случва в облаците и мъглите. Само преди дни доклад на Световната здравна организация показва, че годишно у нас умират около 12 000 души заради замърсен въздух, като България държи първенството в Европа по този показател. Какво толкова има в нашия въздух, след като нямаме индустрия, която да го замърсява?
Смогът в София
– Някаква индустрия имаме. Но в момента въздухът у нас е доста по-чист от този, който беше преди 1989 г. Просто критериите за чист въздух вече са други. Причините са комплексни. Трудно е да определя коя е с най-голяма тежест, но съществено е, че у нас не се мият улиците – особено в София. Фините прахови частици, които са по-малки, но са по-опасни за човешкото здраве, през деня се вдигат във въздуха, през нощта се утаяват, на другия ден отново… От друга страна, у нас управляваме стари автомобили, които са с по-голям разход на гориво и на емисии. От трета страна – за София значение има чисто географското й положение: ние сме затворени отвсякъде с планини в една котловина. В късната есен и в началото на зимата има дълъг период на инверсия (б. р. вредните частици и смогът се задържат близо до земята), а това допълнително утежнява качеството на въздуха в града. А и в част от индустриите, които все още съществуват, няма съответното очистване от газове и частици.
– Тази картина не се отнася за цялата страна, нали?
– Разбира се, че не. Касае основно големите градове – Пловдив, Русе, Варна, Бургас. По крайбрежието по-високата влажност допълнително утежнява разпространението на замърсители и ги задържа по-дълго време. Всеки знае това, ето защо е добре в събота и неделя да излезем на чист въздух.
– След като е ясен проблемът и е посочено решението, защо не се мият улиците както едно време?
– Не мога да отговоря. Решението е административно. Навсякъде в Западна Европа – и там много се цапа, през нощта се чисти и се мие.
– На сайта на института ви картата за сеизмични събития в България и околните земетръсни зони показва активност през последните 30 дни. В Турция имаше земетресение от 6,1 по Рихтер на 27 октомври, и то беше усетено в Бургас, Пловдив, Кърджали и дори в София. През август ги „люля“ 6,1, през април – 6,2. През септември и октомври в Гърция имаше трусове от 5 и 4,8 по Рихтер. Зачестяват ли земетресенията при съседите или просто техниката ги улавя, а новините ги разнасят по-бързо?
– В момента, изглежда, сме в такъв период. Ако се върнете няколко месеца назад, ще видите, че са били доста по-малко. Усреднено на годишна база няма нещо изключително. Лошото е, че в Турция вече по-често се случват сериозни земетресения, и то в различни краища. Слава Богу, че в Северноанадолския разлом, накрая на който е Истанбул, досега няма проявления. Но това не значи, че няма и да има.
– Според проф. д-р Осман Бекташ, специалист по геология в Турция, регионът е навлязъл в активна сеизмична фаза, която може да предизвика земетресения с магнитуд между 6 и 7 по Рихтер. Той казва: „Зоната между Ушак и Кютахя се държи като тумор, който расте бавно, но постоянно. Целият Ушакски разломен блок е натоварен с напрежение и активните разломи са близо до точката на разкъсване. Това означава, че регионът трябва да бъде изключително внимателен – всяка от тези микросеизмични групи може да предизвика нов разрушителен трус.“
– Той е прав, но всеки геолог, та дори и аз, който не се занимавам точно със сеизмология, сме наясно, че е възможно да се случи. Да, районът е сеизмичен и трябва да бъдем изключително внимателен. И в България живеем в такъв район.
– Какво означава „да сме внимателни“ – да имаме чанта с документи и храна за земетресение?
– Хубаво е като пожелание, но в България не може да се осъществи. Трусовете, които се усещат в различни региони на страната, са между 50 и 70 годишно, а за 2024 г. в района на София не са се усещали. Как да си държиш чанта в рамките на една година и през седмица да сменяте водата, да слагате и вадите всеки ден лични документи. Човек е така устроен, че забравя лошото – трудно е да си мобилизиран за нещо, което може да се случи един път годишно. Вижте в Япония имат такава практика, от деца са обучавани, но там всяка седмица стават земетресения.
– Но земетресенията в Турция изглеждат по-страшни от японските…
– Защото се строи с некачествени материали.
– В Уикипедия пише, че „земетресенията в България са сред най-опасните природни бедствия, тъй като 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони в България са Крупнишката, Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската.“ Наистина ли 97%?
– Да, толкова е. Причината е, че сме на малка територия. Едно по-силно земетресение в Пловдив или София ще се отрази крайно негативно на половин България. Защото се изчислява спрямо епицентъра. Представете си епицентър с радиус 300 км – това е на практика цялата страна. Сеизмично пасивни са Северозападна и Югоизточна България. Но Северозападна може да има влияние отвън (спомнете си Вранча през 1977 г.), а в Югоизточна България може да има влияние от земетресенията в Турция.
– Може ли да уточним кое е най-силното земетресение у нас – 1901 г. край Шабла или 1904 г. по долината на Струма?
– Данните от началото на ХХ век са инструментални – по случилите се разрушения. Най-силното земетресение е от 1904 г. в района на Крупник, край Симитли – 7,8 или 7,5 по Рихтер.
– Значи така се описват земетръсите от по-стари времена – видях, че първото голямо в България е от 1450 г. край София – 6 по Рихтер.
– Някой е описал разрушенията. Следващите поколения, слава Богу, са ги запазили и информацията за това е достигнала до нас.
– Преди дни сеизмологичните станции на European Plate Observatory отчетоха необичайно повишаване на магмената активност под Южна Италия, Гърция и дори част от Централна Европа. Дълбоките слоеве на планетата се раздвижват, а това обикновено предшествало тектонични промени. Има ли магмена активност?
– Най-вероятно има, но това е едно от нормалните състояния на планетата. Прогнозиране на земетресения трудно се прави, всъщност никъде по света не се прави. Най-общо казано, трябва да отговорим на три въпроса: къде ще стане земетресение и колко силно би могло да е. На тези два въпроса всяка страна знае отговора, защото има яснота кои са сеизмично активните райони. Знаем какво се е случвало назад в годините и може да предположим какво максимално се очаква като сложност. Основният въпрос е кога ще стане. Все още в света никой не може да отговори на него.
– Но информация като „Магмата под Европа се раздвижи“ приковава внимание и звучи притеснително…
– Знаете, че заглавията понякога са тенденциозни. От друга страна, проблеми в България – дал Господ. Дано да не ни се случва. Чисто спекулативната употреба на такъв проблем понякога носи повече вреда, отколкото полза.
Чл. кор. Николай Милошев присъства като министър на тържество в родното си училище – 22-ро СОУ „Г. С. Раковски“. Посрещнат е от учителката си Елена Дрехарска, 26.IV.2013 г.
– Няколко месеца бяхте министър на образованието – как се сещате за този период?
– Трудно време беше. Хората, общо взето, виждат парадната страна – по-високата заплата (макар че тя не беше съществено по-висока от тази, която получавах до онзи момент), виждат служебния автомобил, който те вози, и смятат, че работата ти е да седиш в кабинета. Толкова много задачи има в Министерството на образованието и науката! Като премисля, не завиждам на който и да е негов министър. Прекрасно познавам сегашния – Красимир Вълчев, по мое време беше главен секретар на министерството. Не му завиждам. Често казано, напрежението личи дори на лицето му. Вярно е, че оттогава са минали 11 години и всички сме поостарели, но умората се натрупва.
– Като министър отбелязахте, че „не може да има просперираща държава без нормално обучен човешки потенциал“. Предупредихте, че „без спешни реформи младите ще избягат“. Сега как виждате ситуацията?
– В известен смисъл не съм бил прав, защото младите не избягаха, а започнаха да се връщат.
– Връщат се не заради промени в образованието, а защото през този период беше ковид, геополитиката се промени…
– Така е. Истината е, че в образованието, както и в много други сфери, има инерция. В последните години се правят доста усилия: ремонтират се училища, отделят се средства, привличат се млади преподаватели – с увеличаване на заплащането, с по-големи отпуски. В момента има по-голям интерес към преподавателската професия – майка ми беше учителка в гимназия и зная какво беше положението преди 1989 г. Сега има подобрение.
Но, за да се види ефектът, трябва да минат поне 12 години – докато един випуск започне и завърши. За съжаление политиците в миналото не са разсъждавали с такъв времеви период. Сега има промяна в правилната посока и вярвам, че след време може да се постигнат добри резултати. За съжаление това не е като отглеждане на пролетен зеленчук, който става за няколко месеца. В образованието лесно се правят бели, но трудно се поправят – изисква се дълъг период, за да се възстанови едно нещо и да се тръгне напред. Искрено се надявам да има подобрение в качеството на обучението – там е проблемът в последните 30 години. Всички, включително и нашето поколение, бяхме учени да наизустяваме, а не да разсъждаваме. Внукът ми още не ходи на училище, но от това, което виждам около себе си, изглежда децата сега са доста натоварени, повече, отколкото трябва.
– Последните промени вкараха повече математика в училище. Вие сте математик – доволен ли сте?
– Разбира се. Математиката е и начин на мислене, на умение човек да приоритизира. Да, на всеки се отдава различен предмет, но е добре да научим децата си да мислят, за разсъждават трезво за живота, за добрите и лошите моменти в него. Така те ще бъдат много по-полезни и на себе си, и на държавата.
Ема ИВАНОВА
