Двама по пътя: Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова – заедно за цял живот

90-годишнината от рождението на актьорите Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова се отбелязва с две изложби „Заедно по пътя“. Първата със снимки от съвместния им творчески път беше показана в Градската градина пред Народния театър. Във втората, в  Арт фоайе „Антракт“ при Камерна сцена на театъра, са показани снимки, костюми от ролите на двамата актьори, техни портрети, а на екраните пред Камерна сцена – откъси от телевизионните постановки на БНТ с тяхно участие. До края на ноември изложбата ще бъде представена в НАТФИЗ, а албум със снимки от студентски спектакли с тяхно участие ще бъде дарен от семейството на Академичната библиотека.

Родени са в една и съща година – Виолета Бахчеванова на 22.III.1935 г. в София, а Васил Стойчев – на 29.IX.1935 г. в Кюстендил. Завършват ВИТИЗ през 1959 г., заедно работят на сцените на Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска”, Народен театър „Иван Вазов”, Театър 199 „Валентин Стойчев“, като гостуват у нас и в чужбина с постановки на тези театри и със свои поетични спектакли.

През 1960 г. двамата са поканени в Народния театър „Иван Вазов“. Бахчеванова играе 315 пъти ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ от К. Зидаров, реж. Николай Люцканов, което е рекорд на най-дълго играната главна женска роля в 100-годишната история на най-голямата сцена у нас. През творческия си път има над 50 главни роли в Народния. На снимката е  в ролята Мария Стюард.

Васил Стойчев играе 40 сезона на сцената на Народния театър, но става известен още с първата си голяма роля в киното – Цар Калоян (на снимката) в едноименния филм на режисьора Дако Даковски.  През 70- и 80-те години на ХХ век и двамата преподават „Художествено слово“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

Десислава СТОЙЧЕВА: РАЗДАВАХА ОБИЧ

Десислава Стойчева е актриса, гост преподавател по Арт мениджмънт и лидерство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и мениджър на образователни проекти в Британски съвет. Играла е в ДТ Враца, в Театър Ателие 313  и в Театър 199. Има участия в игрални филми и телевизионни сериали. Води обучения по мениджмънт, презентационни и комуникационни умения и др. Снимка: Мариана Ангелова.

– Синът ви – даровитият Ясен Атанасов, твърди  пред в. „Трета възраст“ (бр. 32/2025 г.), че сте медиаторът вкъщи, внасящ спокойствие и мекота в семейството. Кой от двамата ви родители играеше ролята на мъдър умиротворител?

– В нашия дом нямаше нужда от умиротворител. Родителите ни създаваха атмосфера на съобразяване с нуждите и желанията на останалите. Раздаваха обич, независимо от голямото натоварване и преумора. И ние бяхме разбрали колко е важно да не създаваме проблеми вкъщи, да пазим тишина, когато те опитват малко да поспят между ангажиментите. Майка ми казваше – моят дом е моята крепост. И двамата правеха всичко възможно в тази „крепост“ да се чувстваме свободни и обичани.

– Вашите и на сестра ви Биляна корделите кой връзваше, кой ходеше на родителски срещи, помагаше за уроците и домашните?

– Родителите ни бяха много ангажирани актьори – представления в театъра, снимки в телевизията и киното, участия в радиото, турнета със спектакли и рецитали. Но въпреки заетостта си поне един от тях отиваше на родителска среща. Много държаха на образованието ни. При толкова ангажименти те често отсъстваха от дома ни, но ние имахме късмет, че вкъщи живееха баба ни и дядо ни, които се грижеха за нас. Винаги имаше вкусно приготвена храна и много смях. А ние подготвяхме сценки, които режисирах и двете с Биляна разигравахме.

– В каква степен родителите ви предопределиха изборите в живота дъщерите, че и на внуците си?

– Когато живееш всекидневно с радостите и проблемите на една професия, ти придобиваш по-добра представа за нея. Благодарна съм на родителите ни, че не се опитаха да ни разубедят, когато решихме да се насочим към актьорската професия – нито нас със сестра ми, нито децата ми.  Щастлива съм, че двамата прекараха много време в разговори с Алис и Ясен и им предадоха своите разбирания за морал в театъра, за труда, характера и таланта в актьорската работа, за ценностите и предизвикателствата на професията.

– Как запазвате своята жизненост, деликатност, желанието да помогнете на всички (пак по Ясен), тези черти в характера от кого сте наследила?

– Желанието да помагам на всички понякога е натоварващо за близките ми особено когато те не са ми поискали помощ, а аз решавам, че имат нужда от нея (смее се). Колкото до жизнеността и деликатността – наследила съм ги и от двамата.

– Да изясним и как кюстендилският красавец Васил е покорил сърцето на изисканата столичанка Виолета?

– Те са приети през 1954 г. в театралната академия – в класа по актьорско майсторство с ръководител проф. Филип Филипов. Там се запознават. Обучението е толкова интензивно, че освен талант се разкриват и много качества на характера. Съвместната им работа в етюдите, откъсите и дипломните пиеси им е дала достатъчно време и възможност да се опознаят, да докажат, че държат един на друг. Майка ми разказва много интересни случки в книгата си „… А театърът може без всеки от нас“, както за кандидатстването във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), така и за техните взаимоотношения.

– За звездите на Народния театър Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, чийто живот мина на сцената, какво още не знаем?

– Виолета Бахчеванова беше силна, бърза и категорична при взимането на решения, едновременно с това лъчезарна, нежна и раздаваща обич на нас и на другите хора. Васил Стойчев имаше невероятни организационни умения и снимаше професионално  с камера, както всички турнета на театъра, така и личните празници на семейството. И двамата бяха безкрайно отдадени и подкрепящи родители и усмихнати хора, готови да помагат на другите.

Веселка ВЕНКОВА

Снимките са от семейния архив

Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев със семейството на Десислава Стойчева – съпруга Атанас Атанасов, сина Ясен и дъщерята Алиса