Имате думата
Беше топъл ден в средата на август. Наложи се да отида в село Студена да помогна на мой опериран племенник. Преди да си замина обратно за Варна отидох в Перник да му купя лекарства. Но изпуснах автобуса за връщане и тръгнах пеша. Времето започна рязко да се влошава. Вървях по познатия ми кратък път през квартал „Изток”. Познавам мястото, защото там преминаха детските ми години.
Пресякох с бърз ход част от жп линиите, но останалите се преминаваха по метален надлез със стълби. Когато тръгнах по него, светкавица изтрещя в близост. Хвана ме страх, защото такива мълнии спохождат най-често високите метални конструкции. Набързо преминах естакадата и приближих административната сграда на обогатителната фабрика.
Изведнъж изскочиха четири кучета и се нахвърлиха върху мен с необяснима ярост. Започнах да им говоря с добро, но това не помогна. Налитаха яростно. Добре че бях с дънки и здрави маратонки. Благодарение на ритниците и чантата успях да не допусна да ме захапят. Зад мен имаше дърво, към което отстъпвах бавно. Дебелият ствол ми пазеше гърба. Опрях се на него, видях камък и успях да го взема в дясната си ръка. Прицелих се във водача на глутницата, замахнах и кучетата се разбягаха. От инерцията с която се засилих, чантата ме повлече към асфалта, паднах лошо, пострада дясното ми рамо и китката на лявата ръка. С мъка се изправих на крака.
Кварталната поликлиника беше затворена. Успях да купя обезболяващи лекарства от аптеката.
Не съм противник на животните, в това число и на кучетата, но не и на скитащите. И не става дума само за Перник. Навсякъде в големите градове на България е пълно със скитащи кучета. За да не се случват подобни инциденти, местната власт трябва да следи за отговорността на собствениците на домашни любимци. Да увеличи приютите за скитащите кучета, където те да бъдат кастрирани, обезпаразитявани и предоставяни на желаещи да се грижат за тях граждани. Както е в развитите страни.
Георги Благоев, Варна
