Глас на птица те повика,
люлне полъх синева,
щик размаха перуника
зашептят дървета и нивя,
глас на птица те повика.
С ненавист към покоя
грабваш пътя – сладък плод,
дириш бой, а не отбоя,
на мечтите плът и брод,
с ненавист към покоя.
С длан, ухаеща на жито,
в дефиле, по стрелнат път,
сред поле от дъжд умито
маха поздравяващо денят,
с длан, ухаеща на жито.
Пълни се сърцето с песен –
цяр за болка и злина,
ореол е свод небесен,
мамят връх и далнина,
пълни се сърцето с песен.
Борис Сандански
