Дните на Фиджи минаваха неусетно. Една от сутрините се отправихме навътре из вулканските ландшафти на острова към първото планирано от нас селище за посещение. Оказа се, че ще сме заедно с млада двойка, която се представи като австралийци. Но като чуха българския ни говор, учудено попитаха: „Одакле си?“ И двамата се оказаха сърби – Мария и Бобан, избягали с родителите си от югославската война и сега живеели в Австралия. Преди да се оженят тръгнали на предсватбено пътешествие. Историята им не бе лека, но важното е, че се бяха намерили и бяха видимо щастливи далеч от размирните Балкани и трудното минало на семействата им.
Навлязохме във вътрешността на остров Вити Леву на път към селцето Навала (горната снимка). Въпреки влиянието на съвременната цивилизация хората тук все още живеят със своите разбирания и традиции. За да се влезе в селото, приличието изисква да се сложи специална синя дреха, подобна на пола. И четиримата бързо се справихме с това предизвикателство, но трябва да призная, че не ни беше много удобно.
Получихме разрешение да влезем в
МЕСТНОТО УЧИЛИЩЕ
и контактувахме с мили и приятни учители и ученици, на които оставихме за спомен български сувенири, а те ни подариха ръчно изработени фигурки. Традициите в обучението се поддържат, но заедно с това се използват и съвременни средства, а общината се грижи децата да имат добри условия за учене, за игри и забавления.
Разходихме се заедно с децата по една географска карта и им показахме къде е България. Видя им се, че идваме от другия край на света, както и ние мислим, че Фиджи е някъде там… на края на света.
На обяд ни поканиха в типичен местен дом, където около покривка, постлана на пода, бяха насядали членовете на едно голямо семейство. Присъединихме се към тях и с удоволствие се насладихме на местната кулинария. Блюдата бяха касава (печена тапиока), ямс, маниока, таро, маринована риба (каконда), ястие от плодовете на хлебно дърво, ястие лово (съдържа козе или друго месо, риба и плодове), три вида риби на скара, пикантно овкусен ориз и най-различни плодове.
Неизменна част от посрещането и изпращането на гостите е пиенето на напитката
КАВА КАВА
(наричана и янгона), приготвяща се от стрити изсушени корени на местно храстово растение. Тя има слабо опияняващо въздействие, повече приспивателно и успокоително. В миналото млади момчета и момичета са дъвчели корените и са ги изплювали в съд, а след това тази органична маса ферментирала и се получавала напитката. В наши дни стриват сухите корени и ги разреждат с вода в определена пропорция. Като цяло кава кава е питие, приличащо на разредена боза, но с особен вкус. Донесохме пакет със стрита кава кава на нашите приятели в България, но те не останаха очаровани от вкуса ѝ.
Повече от час обядвахме и разговаряхме за какво ли не. Не пропуснаха да ни споменат, че националният спорт е ръгби и че са по-добри от англичаните. Това бе доказано и на Олимпийските игри от 2016 г. в Рио, където мъжкият отбор на Фиджи стана олимпийски шампион.
Увериха ни, че във всяко фиджийско село има игрище за ръгби и ни показаха своето. Разделихме се със селцето Навала, изпълнени с удовлетворение от видяното и преживяното.
На другия ден ни очакваше следващото селище. По пътя срещнахме ранобудни ученици, отиващи на училище, което тук е задължително. Преминахме през зелените планински ландшафти на хълмовете и планините и се озовахме далече от океана в зелен рай.
Попитахме нашия водач Питър (това е английското му име, местното трудно се произнася от чужденците) дали може да се разходим из природата около селото, защото се интересуваме от растителния и животинския свят, и въобще искахме да почувстваме
ГЪСТИТЕ ГОРИ НАОКОЛО
Той ни каза, че това е неговото родно село и с най-голямо удоволствие ще ни разведе наоколо. С радост в очите ни показваше местата от детството си, любимото си дърво, любимия си камък, от който наблюдавал селището, любимото място в местната река…
Дойде време за обяд, но преди това трябваше отново да опитаме местната кава кава, която била най-хубавата на острова.
И двете села, които посетихме, бяха обградени от красива природа – наоколо се издигат високите вулкански била на планините, наблизо са останалите неголеми ареали с влажни многоетажни гори, реките са с чиста планинска вода.
Попитахме Питър дали може да се изкъпем в страхотния поток с вирове, идващ от близката планина. Той с усмивка ни отпусна час и половина, за да се насладим на прохладните води на потока и тайнствената крайречна гора. Това се превърна в едно от най-приятните преживявания на острова.
На връщане се отбихме в местната ботаническа градина и попаднахме сред растителния рай на флората на Океания. Човек може да остане с часове в ботаническата градина и да се наслаждава на растения, характерни за тази част на Океания.
Фиджи предразполага към туристическа леност и безметежна почивка, за която са се погрижили местните хора, вечно усмихнати и приветливи. Вечерите са изпълнени с жизнерадостните танци на младежите, ресторантите и баровете са пълни, атракциите за гостите са многобройни.
Слънцето е щедро към тези острови, които в съчетание с топлата крайбрежна вода, океанския полъх, примамващата сянка на палмите, вкусната кулинария и топлината в очите на фиджийците останаха завинаги в спомените ни.
