Евгени Серафимов (47) е дългогодишен учител по изобразително изкуство. Автор е на мащабни проекти за градско изкуство и лендарт, участник в национални и международни пленери за живопис в България и на Балканите. Техниката му на рисуване е иновативна и замислена от него – сам произвежда боя, базирана на цимент, хартия, лепило и цветен пигмент. Основата, върху която стои рисунъкът, е дърво. В момента Серафимов изографиса доброволно храма „Успение Богородично“ (на снимката) в село Нови чифлик, където е прекарал детството си.
Изложбата “Биволи и дантели” в етнографския музей в София е негов съвместен проект с д-р Бистра Писанчева.
– Защо избрахте да рисувате биволи?
– Причината е лична. Те не са любим обект за изкуството, там предпочитат конете като символ на свободата. Раснал съм в родното село на майка ми – с. Нови чифлик, Кюстендилско, до Струма. Моята прабаба, родена през 1906 г., беше дълголетна и често си говорехме. Аз бях дете в чистия комунизъм, а тя ми разказваше за друг удивителен свят – за ниви, за традиции и за биволи. Всяка къща е гледала тези животни – нямало е семейство без биволи, тъй като сме до река. Когато идва колективизацията, събират биволите на селото и ги затварят в ТКЗС-то. Не сполучват да ги отглеждат и след година ги превръщат в суджуци. Това беше тежка история за нея. Човек се свързва с животното.
Преди 3-4 г., когато нахлу този спомен у мен, започнах да чета много за тях. Оказва се, че биволите не са от семейството на кравите, а произлизат от бизоните. Имат интересен характер – благ и нежен. Много са свързани с хората – биволът може да плаче, когато стопанинът му е застрашен. А ако човекът не се държи добре, биволица спира да дава мляко.
Това силно ме е впечатлило и започна за излиза на платното като някаква прошка към миналото. Едно помирение с живота и съдбата. Ако не е било покрай ТКЗС-то, може би биволите щяха да изчезнат естествено или по друг път. Но факт е, че това насилствено и рязко изваждане от бита ме е впечатлило като дете. Прабаба ми казваше: „Събраха биволите в единия край на селото, а ние плачем в другия край.“ Та затова биволи. Като започнах да ги проучвам, се превърнаха в нещо като животно тотем за семейството. Като започнах да ги показвам на картини, биволите докоснаха много българи. У мнозина има спомен за тия благи животни, тия „арни добичета“ както казваше прабаба ми. Те просто нахлуха в съзнанието ми и изплуваха от паметта.
– Чия беше идеята да се комбинирате с Бистра Писанчева?
– С нея работим в тандем повече от 10 години. Но за пръв път, като видя биволите, звънна и попита дали може да се пробва при тях със совалковата дантела дали ще излезе тялото на това животно. Предизвикателството е, че аз не рисувам реалистично, моите рисунки са много експресивни. Беше интересен експеримент. От тази интуитивна работа – при мен с боите, при нея с конците, се роди тази изложба.
Ема ИВАНОВА
Евгени Серафимов е вдъхновил стотици деца да рисуват
