Познавате този глас от дублажите на сериали като „Спешно отделение“, „Малкълм“, „Грозната Бети“, „Семейство Сопрано“, „Щурите съседи“… Александър Воронов (54) е бил „глас“ и на Робърт де Ниро, Дани де Вито, на стотици световни звезди, които е озвучил. Син на артиста и певец Стефан Воронов (1945-1974) и на артистката от Младежкия театър Маргарита Пехливанова (1945-2015).
– Било ли е възможно синът на Стефан Воронов и Маргарита Пехливанова да не е артист?
– Майка ми беше против, кандидатствах право, само за да й угодя, но не си дадох никакъв зор. Аз съм дете, израснало в театъра от 3-годишен. Баба ми – в Плевен, в София няма кой да ме гледа, и с нашите в Младежкия – те репетират, или има представление, аз – в реквизита, в гардеробната, търча с пищови и саби. Когато завърших ВИТИЗ, най-голямото ми желание беше да играя в Младежкия театър.
– Как попаднахте в дублажа?
– Случайно. Майка ми активно озвучаваше и беше на запис в БНТ. Трябваше нещо да й оставя, бях II курс. Вижда ме режисьорката в дублажа Мария Попова и казва: „Това ли е кандидат-артистът, ма Мацо? Дай да го чуем става ли за тази работа!“ Прочетох няколко изречения, толкова се стеснявах, и никой не ме потърси. Но след половин година същата режисьорка се обажда и пита свободен ли съм на тези и тези дати. Ама аз никога не съм работил това! Ще се научиш, с търпение! И така от 1992 г. вкъщи станахме трима озвучаващи – майка ми, вторият й съпруг Васил Бъчваров и аз.
– Имаше ли съперничество между вас?
– Не, но много се притеснявах, ако трябваше да записвам с майка си – тя е перфекционист и ако сбъркам някъде, ме поглежда убийствено. Молех се само да не сме заедно.
– Кога усетихте, че това е вашето амплоа?
– По-късно заобичах тази работа. Когато филмът е хубав и интересен, е голямо актьорско предизвикателство само с гласа си да направиш образ. То не е само четене. Много хора си мислят, че е рутинна работа. Сложно е, трябва да си различен. От стотиците филми, които съм направил, може и да са хиляди за повече от 30 години, не може да си толкова специфичен. Не е лесно да влизаш в кожата на персонажа така, че зрителят да усети ролята по-плътно, да му хареса, да я заобича. Психологически дублажът е доста натоварващ.
– Опитах да изброя колко филми сте озвучили…
– Отдавна съм се отказал!
– Колко образа едновременно озвучавате в един филм?
– Стигало се е понякога и до над 10. Обичайно са по 5-6, когато филмът е спокоен, ако е сапунен сериал с няколко основни герои, си ги разпределяме според натовареността. Обикновено сме екип от петима или шестима души.
– Режисьорът ли разпределя ролите?
– Да, като в театъра. Гледа филма и решава какви гласове му трябват.
– Кой е най-вашият герой от хилядите, на които гласът ви е дал живот на български език?
– 16 години озвучавахме сериала „Спешно отделение“ – доктор Картър! С Ноа Уайли сме връстници, чисто възрастово ми пасна, а и самият персонаж беше предизвикателство. БНТ купиха филма съвсем пресен – премиерен сезон в Америка, и след няколко месеца – в България. За първи път сериал с такава динамика в сцените, напрежение, медицинска терминология, няколко консултанти имахме. Цялото медицинско съсловие следеше този сериал много критично. На мен ми помагаше, че съм завършил класическа гимназия (НГДЕК – б.а.) и с латинския се оправям.
– Срещали ли сте се с някои от артистите, които озвучавате?
– Не, но миналата година бяха поканили за годишнината на bTV Comedy Начо Герерос (на снимката) от „Новите съседи“ и срещата с актьора беше много приятна – да седнеш да разговаряш на живо (мой колега го беше озвучил, не аз), той преподава, със страхотно чувство за хумор, земен, открит човек.
– Остана ли неосъществена мечта от времето във ВИТИЗ?
– Още в началото на II курс стъпих на професионална сцена, започнах да играя на хонорар в Младежкия театър, оттогава и озвучавам. После заплатите станаха 5-6 долара и предпочетох да се преориентирам към дублажа чисто икономически. Тъжно ми беше да се разделя със сцената, но дублажът изисква 100% отдаденост.
– Получихте ИКАР за дублаж „Златен глас“ през 2011 за „Щурите съседи“.
– Бях номиниран и предишната година заедно с Любомир Младенов, но тогава спечели Васко Бинев. От Любо към се учил на този занаят, гледал съм го с широко отворени очи и съм попивал всичко, което той прави. Брилянтен е, освен като драматичен и кино актьор, в озвучаването е от най-големите царе! Като чираче съм се въртял около него. И да седна до него в Народния театър, също номиниран, беше голяма гордост!
– На кой преподавател по сценична реч дължите постиженията си, освен на генетичното наследство?
– Преподаваше ни Диана Борисова, професор по-късно. Тя сериозно се занимаваше със студентите – дишане, работа с диафрагмата, това се учи. На сцената има други закони. Слава Богу, случихме на добри преподаватели по техника на говора, по сценична реч, по правоговор.
– Пял ли сте някога, озвучавайки?
– Да, през 1995-1996 г. Нова тв купуваха много анимации и сериалчетата бяха с пеещи герои. И който искаше и можеше, в същото студио, на същите микрофони записвахме и песничките. Не сме професионалисти, но във ВИТИЗ влизахме с пеене, а имаше и държавен изпит по избор. Свирех на китара и това беше плюс. В гимназиалните години имахме група и се явих с Wonderful Tonight на Ерик Клептън.
– Какви са спомените от баща ви, бил сте на 3 години и половина, когато загива в катастрофа?
– Откъслечни, като мозайка. Разказвах на майка ми какво помня от завръщане на баща ми от Канада през 1974-а, където е бил половин година – с мустаци, хипарски дълга коса, ботуши с катарами. Да, така беше, каза мама. Помня, че в колата на връщане от летището бях в скута му. На посрещането бяха Искра Радева, Добри Манев, Анани Явашев… „Откъде помниш такива неща“, чудеше се майка ми. Последното ни лято в Созопол помня, че ядох шамари от баща ми, после мама ми обясни защо. Избягал съм и ме намира на пристанището, седнал на ръба на кея клатя крака. Той пристъпва на пръсти, да не ме изплаши, грабва ме. Е, после ядох шамари.
– След кончината му майка ви строг родител ли беше?
– Имаше проблеми, че бях доста палаво дете. След всяка родителска среща имаше наказание.
– С Васил Бъчваров – Бъч имахте ли заговори по мъжки?
– Разбирахме се много, бяхме близки – учеше ме да се гмуркам, да стрелям с харпун. С баща ми са били най-добри приятели! За съжаление и тримата ги няма отдавна… А синът ми е копие на татко, но висок и 1/8 граф –Александър Воронов младши (смее се).
Веселка ВЕНКОВА
Снимки Семеен архив
Стефан Воронов е известен естраден певец и актьор от 60-те и началото на 70-те години, загинал трагично при катастрофа. На 3 юли изпълнителят на шлагерите „Урок по танц“, „Краят на всяка игра“, „Суранайка“, „Чин-чин“, щеше да навърши 80 г. Родът му произхожда от руско графско семейство – баща му е граф.
Внукът Александър – копие на дядо си
Обложка на плочата на Стефан Воронов и Климент Денчев
