На празника със семейството. Внучката Нина е вдясно, права
Нашата съгражданка от софийския квартал „Редута” Мария Грозданова Карадачка, по мъж Юрукова, преди 4 месеца навърши 100 години. Мила, скромна, прегърбена от годините вече, подпираща се на бастунче, но с висок боен дух, тя стана обект на голямо внимание, гордост и възхищение с навършването на своето столетие. Допреди няколко години, тя настояваше сама да мете и премита своя двор. Ставала сутрин рано, за да хване метлата и да „запее” в ръцете й своята песен. Не слушала дъщерите си, които се тревожели, че нещо може да й стане, даже криели пустата метла – разковничето на домашният раздор, но дълголетницата упорствала.
Разговарям с едната й внучка Нина за това прословуто метене, защото буквално преди дни, внучката хванала телефона да й направи едно клипче как умело върти една метла с дълга дръжка. Внучката споделя, че след стотния рожден ден Мария винаги е с придружител. От клипа личи колко е старателна и как не претупва работата. „Тя е много вярваща. До скоро постеше специално за Великден, но не пости вече. По принцип яде много скромно и по малко. Сутрин хапва попара с прясно мляко или филийка с кашкавал. На обяд яде някаква манджа, а вечер пак само попара с прясно мляко. Прясното мляко е купешко, не е фермерско. Нейният прадядо Гоге по бащина линия е живял 104 години. И знаеш ли – продължава разказа си внучката Нина, – обича да пийва ракия. Последният път, като й наляхме едно шишенце от 200 грама, изпи го за един ден. Пие всякаква ракия, защото обича. Но обикновено й даваме домашна сливова. Не пие никакви лекарства. По едно време всяка вечер пиеше аспирин, но от година време и него вече не пие. Болежки си има – болят я костите, кръстът, но това болежки ли са! Ама то и нас ни болят! Очила не ползва. Мъчи я един важен въпрос: Не може да разбере защо Господ не я иска горе на небето? Когато проявява нейното типично чувство за хумор, особено много се бъзика с възрастта си. Като я питам например: Бабо, как си? Тя ми вика: Като станеш на моите години ще разбереш… И се смее. Опасна е. Възхищаваме й се, тя е нашият пример. Тя е нашият жив корен. Ако нея я нямаше, нямаше да ни има и всички нас – дъщери, внуци и правнуци. Какъв живец само носи в себе си, за завиждане е!”
Жени Веселинова
