Рано сутринта акостираме на пристанището в Пирея, Гърция. Вече сме към края на нашето едноседмично круизно пътешествие по Егейско море. Чувстваме се леко изморени от многото емоции, преживени по островите Санторини, Миконос, Милос, но сме любопитни за още. Били сме на Акропола в Атина в предишно пътуване, затова решаваме този ден да си направим само лежерна опознавателна разходка по непознатия за нас пристанищен град Пирея.
Сънлива неделя е и улиците са празни и смълчани. Разположен само на 8 км югозападно от столицата Атина, градът има население около 500 хиляди жители. Името му означава „мястото, оттатък пътя“. Той е трети по населеност в Гърция, най-голямото пътническо пристанище в Европа. В момента освен нашия кораб тук са акостирали още няколко лайнера.
Тръгваме по крайбрежната алея и скоро се озоваваме пред внушителния храм, посветен на Свети Николай, покровителят на рибарите и банкерите. Църквата е богато декорирана, а ние запалваме по свещичка. Още няма богомолци, но гърците, известни със своята набожност, малко по-късно ще започнат да прииждат на талази.
Първата ни спирка е
АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ
В двора му са останки от античен театър. Той самият не е голям, на два етажа, но притежава забележителна антична сбирка.
Впечатлява временната изложба от скулптури и плочи, намерени в пристанището на Пирея през зимата на 1930-1931 г. Те са част от товара на разбит кораб, чиято дестинация е била Италия. Произлизат от древна атинска работилница и са били изработени около средата на II в. Скулптурните плочи са били предназначени за украса на сгради в Рим. Повторението на представените теми показва, че са били обект на масово производство. Особено интересни в археологически аспект са онези от тях, които възпроизвеждат битката на гърците с амазонките. Подобни сцени са изобразени от външната страна на щита на статуята на Атина Палада, който великият скулптор Фидий е направил за Партенона на Атинския Акропол.
Надгробните плочи и паметници са богат извор за бита на древните. В друга зала впечатлява голям надгробен паметник, изобразяващ жена, починала при раждане. Представена е седнала на трон, стиснала дясната ръка на съпруга си. Зад тях стои жената, помагала при раждането, с току-що роденото дете. Композицията е допълнена със скърбящата фигура на майка й.
Огромни бронзови Аполон и Атина Палада са открити също край пристанището. Колекция от глинени съдове, статуетки. Струва си човек да отдели време, за да се потопи в миналото.
Само няколко преки по-надолу и пред възхитените ни погледи се разкрива
ПОДКОВООБРАЗНОТО ЯХТЕНО ПРИСТАНИЩЕ
на Пирея (на снимката горе). Обляно в слънце, под синьото гръцко небе С поклащащите се мачти на големи плавателни съдове, малките моторници и скромните лодки на местни и гости, то е радост за очите. Заобикаля го широка пешеходна алея, с много зеленина и достолепни кооперации (блазе им за изгледа!), а в дъното се извисява хълм, с белеещи по него къщи. Цари спокойствие, елегантност и безметежност.
Попадаме на фермерски базар. Под бели шатри производители от района предлагат продукцията си, дори настояват да я дегустираме, заговаряйки ни на гръцки, а после продължавайки дружелюбно на международен английско-ръкомахащ език. Похапваме маслини и салами, сирена и кашкавали. Пийваме от тяхната ракия, малее, много е силна. Цъкаме с език колко е поскъпнал зехтинът. И накрая купуваме локуми, баклавички и сладости да черпим деца и близки в родината.
Изненадващо чуваме музика, народна. В шарено шествие към нас пристъпват деца и младежи, облечени в носии. Пеят и танцуват. Музикантите огласят с ритми алеята. Настава цветно оживление, хвърчат усмивки и шеги…
Няколко булеварда по-нататък и се озоваваме пред внушителната бяла сграда на театъра в Пирея, поредната забележителност. И нашата опознавателна разходка е към края си.
Оттук нататък възможностите са две: или да се отдадем на шопинг, подминали сме множество изкушаващи магазини с дрехи, домакинска покъщнина, текстил, или да потърсим приятно кафене, за да направим като местните – фрапе и кана вода пред всеки.
Е, избираме релакса на кафе. Да позяпаме, да побъбрим, да помълчим…
Във ваканция сме: ще правим, каквото си искаме!
Веселина ФИЛИПОВА
Църквата „Свети Николай“ на Пирейското пристанище
Малкият, но не за подценяване Археологически музей на града
Плоча, представяща борбата на гърците с амазонките
Трудно е да избереш сред голямото разнообразие от селскостопански продукти и вкуснотии на местните
Крайбрежната алея с белите шатри, в дъното, на фермерския пазар
Фолклорен празник оглася улицата
Театърът
