Миниатюра, изобразяваща Св. княз Борис I Михаил Покръстител
Навършват се 1155 години от решението за създаване на първата Българска архиепископия на новопокръстената България.
В средата на VIII в. на престола в Плиска се възкачва княз Борис I Михаил (852 – 889 г.). Той си поставя като главна своя цел християнизирането на българския народ и на България, за да стане тя равностойна на големите и силни европейски държави по това време.
През есента на 863 г. ромеите нахлуват в българските предели. Малко преди това нашествие българската държава е сполетяна от други големи беди. През август започват силни земетръси, продължили 40 дни. Годината била неплодородна, земята била връхлетяна от скакалци. Надвисва глад през наближаващата зима. Кан Борис I се принуждава да започне мирни преговори с Византия. Условията на ромеите са българите да приемат християнството от Константинополската църква. Сключен е „дълбок мир“.
В началото на 864 г. в Плиска пристигат християнски духовници, които най-напред покръстват хан Борис I с цялото му семейство и „онези от българите, които се отличавали по род, значение и богатство“. Сам император Михаил III (856 – 867 г.) става кръстник на Борис и той приема името Борис I Михаил.
Ромейските духовници се пръсват из българските земи да покръстват българското население. Тази наложена отгоре мярка се възприема с несъгласие и опасения за налагане на властта и волята за вековния неприятел. Разбунтуват се всичките 10 комитата. Те се насочват към Плиска да търсят сметка от Борис I като го обвиняват, че дал „лош закон“ на народа си и „отстъпил от бащината чест и слава“.
В началото на 865 г. княз Борис I Михаил успява с верните си боили и войска да се прави с бунта. Наказанието е по езически сурово. 52-ма от великите боили и техните наследници са изтребени по негова заповед. Но по-малко знатните и простолюдието са пуснати да се разотидат. Това уталожва брожението донякъде.
Княз Борис I усмирява бунта на болярите езичници; Художник Николай Павлович
Византийските духовници и мисионери продължават по места покръстването на хората ни. Княз Борис I Михаил постепенно осъзнава, че държавата му се изправя пред прякото не само духовно, но и политическо влияние на Византийската империя. За това той вече търси начин за неговото ограничаване и запазване на властта си над българите. Това може да стане чрез поставяне на глава на българската църква и нейната относителна самостоятелност от Константинополската патриаршия. През 865 г. християнството в българските земи възтържествува и Борис I Михаил става „духовен син на поставения от Бога император на ромеите“.
Княз Борис I Михаил се обръща с писмо до Константинополския патриарх Фотий (858 – 867 г. и 877 – 886 г.) с молба за отговор на важния въпрос как българите да се сдобият със самостоятелна църква. Посланието на Фотий е пространно, но не дава отговор на въпроса за организиране на българска църква.
Българският владетел е разочарован и търси решение на проблема в Рим. И тъкмо навреме. През 863 г. съборът на Римските епископи анатемосва патриарх Фотий и го обявява за низвергнат.
На 29 август 866 г. в Рим пристига пратеничество на българския княз.
То носи на папа Николай I (858 – 887 г.), списък от 115 въпроса, които засягат уреждането на църковно-религиозния живот, традициите и обичаите на българите, чиито корени водят до далечното езическо минало. Папата отговаря конкретно на 106 въпроса, но и той не дава ясен отговор на питанията относно уреждането на българската църква. В обратния си път към България пратеничеството е придружено от епископите Формоза Портуенски и Павел и голям брой мисионери.
Започва повторно покръстване на българите по западен образец, като византийските духовници са прогонени. В резултат на църковния събор в Цариград римските емисари са охулени като еретици, а папа Николай I e анатемосан. Въпросът за българската църква и нейният църковен глава става основен проблем в разнобоя между Папството и Патриаршията в Константинопол.
През 867 г. папа Николай I починал и е избран нов папа Адриан II (867 – 972 г.). Нов е и императорът в Константинопол – Василий I Македонец (867 – 886 г.). Той отстранява патриарх Фотий.
В Константинопол е свикан нов VIII Вселенски събор в края на 869 до 870 г.
Княз Борис I Михаил изпраща свои пратеници на събора. На 4 март 870 г. на заключителното заседание в църквата „Света София“ са въведени българските пратеници, които поставят въпроса на коя църква новопокръстените българи трябва да се подчиняват. Папските представители отказват въобще да разискват въпроса като предварително решен в полза на папството. Тогава източните патриарси поемат инициативата и решават: „Ние решихме страната на българите, която знаем, че неотдавна е била под властта на гърците и е имала гръцки свещенослужители сега да се върне чрез християнството на светата Цариградска църква, от която беше отделена чрез езичеството.“
Първата българска архиепископия
За глава на Българската църква Константинополският патриарх ръкополага архиепископ Йосиф. Той пристига в България начело на многоброен църковен клир. Негова първа резиденция става манастирът при Голямата базилика в Плиска.
Българската църква получава автокефалия на проведения на 24.XII.879 г. Фотиев събор, но остава свързана с духовно с Константинопол. Архиепископът се избира от български Свети синод на митрополитите и епископите.
Княз Борис I Михаил постига своята крайна цел създаването на Българска самостоятелна църква със свой църковен глава с умела дипломация, използване на вековните противоречия между Папството в Рим и Вселенската патриаршия и Константинопол, подкрепена от източните патриарси в Антиохия, Йерусалим и Александрия. Постепенно в годините Светият синод се попълва от български висши духовници и избраният архиепископ вече също е българин. Така византийската духовна зависимост е ограничена и премахната. Докато е създадена и призната през 927 г. Българската православна патриаршия. Първата славянска и петата от Източните патриаршии в християнския свят през втората четвърт на Х в.
Румен Стоилов
