Първата сграда на училището
През 1865 г. Мидхат паша създава в местността Батмиш, близо до Русе, първото у нас държавно земеделско стопанство Образцов чифлик („Нюмуне чифлик“).
По този повод официозът в-к „Дунав“ пише: Направи се едно място под име Чифлик, което да бъде юрнек на местното земеделие. По нареждане на валията от чужбина започнали да се внасят нови видове растения, семена и машини.
Още през лятото на 1866 г. от Галац пристигнала първата вършачка, произведена в английската фабрика „Герен“. Поради огромните си размери и тежката си конструкция тя била превозена с три чифта волове и много придружители от пристанището до чифлика за няколко дни. След свършване на вършитбата вършачката е използвана за мелене на брашно. През май 1868 г. са доставени два локомотива по 8 конски сили, предназначени за оран и 33 жетварки, които след изпитване, са изпратени в различни части на вилаета. Следващата година са внесени 7 конски вършачки и 33 стоманени плуга. През лятото на 1869 г. е организиран първият курс за машинисти на вършачки. Присъствали представители от всички околии на вилаета. Освен машини, в Образцов чифлик се изпитвали и препоръчвали за разпространение нови високодобивни сортове селскостопански култури, високопродуктивни животни и птици. Мидхат паша лично участвал в ръководството на стопанството. При посещението си из вилаета събирал различни сортове пшеница и ги предавал за изпитване.
По негово искане от Мала Азия са внесени лозови пръчки от винени и десертни сортове грозде, като „Мискет“, „Чауш“, „Фока“, „Бяла и червена резекия“. Оттук тръгва по света и прочутото кехлибарено десертно грозде „Афуз али“ („Болгар“).
През 1873 г. е отгледана рапица, която била изпратена за отглеждане сред селяните от Североизточна България. За перспективното развитие на стопанството много будни русенски младежи били изпратени да учат селскостопански науки в чужбина. Един от тях бил Ангел Кънчев, който учил в Земеделското училище в Табор.
За съжаление ползотворният период на чифлика продължил 6–7 години. След окончателното заминаване на Мидхат паша от Русе стопанството постепенно запада. Освобождението го заварва със запустели земи без животни и с негодни машини. През 1878–1879 г. стопанството е наречено „Батмишки чифлик“ и стопанисвано от русенската община. После, за кратко време, чифликът е даван под наем на българи и чужденци. Постепенно в младата българска държава назрявала нуждата да се възстанови „Образцов чифлик“.
Георги Георгов (8 март 1858 г.,
Велес – 29 май 1929 г., София)
През 1879 г. в България се завърнал Георги Георгов, който завършил земеделското училище в гр. Табор, Чехия. Бил назначен за подначалник в Министерството на финансите. На 2 октомври 1879 г. Георгов изготвил доклад с проект до министъра на финансите Григор Начович за учредяване на нагледни (образцови) земеделия във всеки окръг на българското княжество. Горещ радетел за развитие на земеделието, Начович веднага командировал Георгов в Русе да изучи положението на Мидхатовия чифлик и да види какво е нужно за откриване в него на земледелческо училище.
Въз основа на направения доклад Начович направил предложение (доклад № 35 от 12 декември 1879 г.) до княза да се създаде в Русе учебно заведение, в което да се изучават теоретически дисциплини и да се организира земеделско стопанство („Образцов чифлик“), където само чрез непосредствената си работа в него (само практика) – в продължение на две години синовете на земеделските стопани ще усвояват новостите в земеделието и после ще ги прилагат в личните си стопанства.
Още на другия ден с Указ № 374 от 13 декември 1879 г. княз Батенберг узаконява предложението. Начович, за който Образцовият чифлик (българският земеделски Табор) се е сраснал с биографията му, започва с жар да осъществява идеята си.
Първите машини и животни са докарани в Русе от чифлика на княз Батенберг, който се намирал в с. Горна баня, Софийско. Придвижването на животните става през Петрохан до Лом и оттам по Дунава с шлеп. Тази сложна и отговорна операция се ръководела от агронома на русенската община Васил Гърдев.
С друг Указ от 17 януари 1880 г. за управител и учител по земеделие е назначен Георгов, а за иконом-счетоводител Петър Жъртов. През първата 1880 г. учениците са били 16.
Но с идването си на власт през март 1880 г. либералното правителство на Драган Цанков се отказва от образцовите чифлици и се заема с преустройството на училището в средно земеделско.
За целта е изработен „Законопроект за устройството на земледелческото училище“. През м. май Георгов полага основите на неговата учебна сграда, а Народното събрание обсъжда въпроса за отпускане на нови 300 000 франка за осъществяване на проекта. По време на строежа възниква остър проблем между Георгов и доставчиците на тухлите братята Константин и Никола Доганови. Техният сродник Петко Каравелов, водач на либералната партия, който по принцип е против чифлика, заявява: Тук се говори за едно училище, което се строи за 300 000 франка, гдето кравите ще живеят по-добре, отколкото селяните. Ако може да направим нещо с 20 или 30 хиляди франка, то аз се съгласявам, но не съм съгласен стотици хиляди левове да харчим всяка година за това училище. По-добре да прекратим строенето му, което и направих.
Така пропада идеята на Начович да покрие страната с гъста мрежа от образцови чифлици, които да бъдат сеячи на модерна земеделска култура. Той горчиво съжалява за пропадналия проект и пише, че ако е бил приет, нашето земеделие щеше да вземе други изгледи.
Но въпреки съпротивата на Каравелов, строителството, макар и трудно, продължава. През 1881–1883 г. са изградени учебна сграда, учителско здание и десет бараки за настаняване на учениците.
С Указ № 448 от 20 юни 1883 г. се утвърждава и специален закон за устройството на Образцов чифлик. На 27 ноември 1883 г. се откриват учебните занятия в практическото земеделско училище, с което се слага началото на Средното земеделско училище в Образцов чифлик и на земеделското образование в България.
Боян Драганов
