„Българският народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т. н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременната българска държава при едно население 95% грамотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на България, при нови 1000 храма, при една войска, която прави чест на добродетелите на народа ни, която е, бих казал, най-хубавото цвете, което е израсло върху нашата българска действителност, да уредиш самостоятелна държава с 3 държавни банки с грамадни капитали, самостоятелна култура, държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10 – 12, държавно социално законодателство за урегулиране отношенията между труда и капитала, учебно дело, за което ни завиждат, което си има своите недостатъци, плод на бързото развитие на туй дело, но което все таки е един грамаден актив – е добре, г-да, аз ви уверявам, че в историята на народите подобен скок, подобен подвиг няма.“
Из реч на Атанас Буров в театър „Ренесанс“, 21 май 1933 г.
На 30 януари се навършват 150 години от рождението в Горна Оряховица на банкера, финансиста, индустриалеца и далновиден политик, дипломат и общественик Атанас Буров.
Потомък е на два възрожденски рода – Михайловският (баба му е сестра на Иларион Макариополски) и Буровият. Баща му Димитър Буров е народен представител в Учредителното събрание в Търново. Съосновател е и на Народната партия през 1894 г. Предприемчив, буден и трудолюбив – той полага началото на семейния бизнес – основава в родния си град банкерско-търговска къща, купува мелници, земи, занимава се с търговия.
Атанас Буров завършва стопански науки в Парижкия университет. Има възможност да се запознае в оригинал с богатата френска култура, изкуство и наука. Става горещ поклонник на парламентарната демокрация от западен тип. В зрелите си години изповядва: „Аз продължавам, с риск да мина за старомоден политик, да имам дълбоката вяра в демокрацията, в националната демокрация и парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно – че той е режим, който сам себе си лекува, че той има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи.“
Завърнал се в родината, Атанас Буров завършва Школата за запасни офицери в Княжево и поема бащиния си бизнес. Участва в управата и ръководството на „Банка Д. А. Буров&С-ие. Акционерно дружество“, „Българска търговска банка“, „Търговска ипотекарна банка на Балканите“, Застрахователно дружество „България“ – презастрахователно, Акционерно дружество за търговия и промишленост „Бяло море“, Минно акционерно дружество „Бъдеще“, Акционерно дружество за енергодобив „Андрее“, акционерно дружество за текстил и индустрия „Свети Георги“, Акционерно дружество за финансиране на в. „Мир“, Акционерно дружество за търговия и производство на семена. Ала успехите, постигнати в търговската, промишлена и финансова област и бъдещата кариера на банкер и стопански деец не удовлетворяват енергичния и жаден за публични изяви младеж. Освен всичко той е и великолепен оратор. Атанас Буров става постепенно един от лидерите на Народната партия. Участва като депутат в няколко народни събрания включително и в V ВНС.
В навечерието на Балканската война като председател на парламента заявява: „Ние не искаме война, но ако не ни се даде това, което ни принадлежи по право, ще си го вземем със същите средства, с които ни е било отнето.“ Заминава за фронта и се бие на първа линия.
На 1.VI.1913 г. Атанас Буров е избран за министър на търговията в кабинета на д-р Стоян Данев.
На 10.Х.1919 г. е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в кабинета на А. Стамболийски, но на 15.IV.1920 г. подава оставка поради несъгласие с демагогската и волунтаристична политика на министър-председателя (нарича я „аграрен болшевизъм“). Оттогава започва конфликтът му със земеделския водач, прераснал в опит за покушение срещу живота на Буров през септември 1922 г. при т. нар. Търновска акция на Обединената национално-прогресивна партия, чийто член е той. Принуден е да емигрира в Париж, за да запази живота си.
През ноември 1923 г. отново е избран за народен представител от листата на Демократическия сговор, а през февруари 1926 г. е назначен на поста министър на външните работи и изповеданията – започва блестящата дипломатическа кариера на Атанас Буров. Той сключва важните за страната бежански и стабилизационни заеми и премахва военния контрол над България. Благодарение на точно премерена и стриктна политика се постига и силно редуциране на репарационния дълг. Подобряват се отношенията с Югославия, Гърция и Румъния. Буров апелира и за установяване на дипломатически отношения с СССР.
Буров отново е избран за депутат на 21.VI.1931 г. Започва вторият период в живота му – изявите като сказчик и лектор и статиите в периодичния печат и главно във в. „Мир“. Издига своя глас против преврата от 19.V.1934 г. и настоява за възстановяване на партийния плурализъм и парламентарна система.
След 1938 г. Атанас Буров се дистанцира от политическия живот, отдавайки се на хобитата си лов и спортен бридж (два пъти е световен шампион – на първенствата през 1933 и 1935 г.). Оттеглянето му не заглушава неговата будна съвест на демократ и общественик – открито порицава антиеврейското законодателство и присъединяването на страната към оста Рим – Берлин – Токио.
На 2.IX.1944 г. приема да стане министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев в момент, когато зловещата Червена армия е на северната ни граница. Буров отлично познавал кървавия режим на Сталин и въпреки това предпочита да остане със своя народ. На какво ли е разчитал и дали е хранел някакви илюзии относно собственото си бъдеще? Едва ли. Последвалото надали ще учуди запознатите с историята – изселване, конфискация на имущество и архиви, арест, следствие, процес, присъда, затвор.
Атанас Буров умира на 15.V.1954 г. в Пазарджишкия затвор.
Рони Милова
