Дядо Атанас Гюров и жена му Вакла
От откъслечни писмени и повече устни сведения установяваме засега, че в Гюровия род от най-отдавнашно време се знае за двама братя, родени най-вероятно в периода 1825 – 1835 г. Единият се споменава като Ангел Коджабашията, кмет на селото през 80-те години на XIX век.
През 1880 г. неговият син Илия Гюров прави оплакване пред властите в Неврокоп, че трима турци от с. Садово или от с. Петрелик му откраднали 10 брави (овни). Похитителите са задържани, но бързо ги освобождават от затвора. Илия, без да знае за това, на отиване на пазар в Неврокоп е пресрещнат от тримата и убит между местностите Кендик и Качулеца. Това предизвиква голямо възмущение сред населението на Либяхово и тогавашният кмет отива да се оплаче в Неврокоп. Но и него го постига същата участ. Това научаваме от бр. 12/24 март 1881 г. на в. „Зорница“: „Ангел Коджабашията от с. Либяхово, Неврокопска каза, като се връщал от Неврокоп, на 15 минути разстояние от селото му го постига участта на Илия…“
Каква е съдбата на брата на Ангел? Вероятно е бил бездетен, тъй като с жена му осиновили дете, което нарекли Лазар. Но и той като пораснал и се оженил, си нямал рожба и взели на чедо място дете от Ковачевия род на име Атанас.
Лазар бил терзия, ходил на гурбет да шие из Драмско и другаде, починал прес 1915 г. Доведеният му син Атанас е роден през 1876 г. и починал през 1950 г. И той бил терзия, научил занаята от баща си, но шиел повече за многолюдното си семейство – фермене, долами, джамадани и др. Жена му Вакла е от Чипилови и починала през 1954 г. на възраст около 72 години.
Забележителна личност, един от основателите на революционната организация в Либяхово през 1895 г., е свещ. Петко Гюров – син на убития през 1880 г. Илия А. Гюров. За голямо съжаление тази колоритна, силно родолюбива личност става жертва на безумната братоубийствена гонитба между върховисти и санданисти в Либяхово в периода 1904 – 1912 г.
Многолюдно е семейството на Атанас и Вакла Гюрови – четирима синове – Лазар, Стою, Никола и Тодор, и две сестри – Анастасия (Таша) и Неда.
Лазар Гюров, роден през 1903 г., расте буен. Той смело изразява несъгласието си с управляващите. Заради това заедно с брат му Стою са изпратени в началото на март 1944 г. в концлагер в Радомир. Завръщат се веднага след политическите промени на 9.IX.1944 г. и за няколко месеца Лазар е кмет на селото.
Братята Лазар, Стою и Никола са сред първите дейци от Либяхово, които на 1.X.1944 г. учредяват Работническа партия (комунисти), която поема ръководството на цялостния обществено-политически, икономически и културен живот в селото. В избраното първо партийно бюро членува и Никола Ат. Гюров, на когото е поверена работата с младежите (комсомолски организатор).
През 1946 г. в Либяховското землище се появяват гръцки партизани. В подпомагане на гръцкото съпротивително движение от 1946 до края на 1948 г. се включват от селото над 15 души, между които и братята Лазар и Стою.
Благородна личност е Стою Гюров (1905 – 1980 г.). Проявява изключително милосърдие и то незабележимо, без самоизтъкване. Отказва се от кундурджийския занаят (кърпичар на стари износени обувки) в полза на съселянина си Георги Бялев, който е инвалид и не може друго да работи освен кърпичарство.
През 1950 г. кмет на Либяхово става Никола Гюров (1908 – 1964 г.). При неговото кметуване през юни 1951 г. с указ на тогавашния Президиум на Народното събрание село Либяхово се преименува на Илинден. Никола остава на този пост до края на 1952 г. В присъствието на 240 души той ръководи на 19.II.1958 г. общоселското събрание за образуване на ТКЗС. Избран е в Управителния му съвет като зам.-председател.
Тодор Гюров (род. 1920 г.) завършва средно образование в Неврокоп, а висше в Пловдив. Участва в първата фаза на Втората световна война и доста години е военен. След това учителства по физика и астрономия в гимназията в Гоце Делчев. Негов внук е Андрей Гюров – ексдепутат.
Анастасия (1916 – 1984 г.) и Неда (1912 – 1999 г.) Гюрови се омъжват за двамата най-известни учители в Либяхово. Първата за Пандо М. Воденов, а втората – за Георги П. Кираджиев.
Децата на свещ. Петко Ил. Гюров са Илия П. Гюров – първородно дете, Мария П. Гюрова – омъжена за Илия Г. Полянов, Мехалина П. Гюрова (1895 – 1977 г.), омъжена за Борис Бекяров, и Ангел П. Гюров (1899 – 1989 г.), земеделец и зидар по професия.
Към следващото пето Гюрово поколение спадат инж. Петко Л. Гюров (род. 1923 г.), Атанас Л. Гюров (род. 1927 г.), осиновен в с. Кремен), Георги Л. Гюров (Ляхата, род. 1934 г.), Вакла Л. Гюрова (1935 – 1977 г., учителка), Атанас Ст. Гюров (1930 -1995 г., полковник в Гранични войски), Костадин Ст. Гюров (1937 – 2018 г., зъболекар), Вакла Ст. Гюрова (род. 1940 г., учителка) и инж. Димитър Ст. Гюров (род. 1949 г.).
И четирите деца на Стою Лазаров Гюров завършват висше образование.
Спираме дотук с описанието на първите четири поколения на Гюровия род. Петото им поколение е описано в книгата ми „Накъде отлетяха либяховлии“ (2019 г.).
Атанас Панчелиев
