Осирион – древна ядрена електростанция

Изглед към Осирион отгоре

Източник: https://humus.livejournal.com/840483.html

Осирион е съоръжение от гигантски монолити, разположено на 8-17 м по-ниско от нивото на храма на египетския фараон Сет І. Храмът се намира откъм западната страна на това съоръжение в близост до древния гр. Абидос (Абду) в Горен Египет на левия бряг на река Нил. Днес тук е гр. Арабет-ел-Мадфун.

Открит е от британските археолози Вилиам Матю Флиндърс Питри (1853-1942) и Маргарет Алис Мъри (1863-1963), които през 1902-1903 г. провеждат тук разкопки. От натрупания пясък обаче Осирион е разчистен чак през 1914 г.

Досега съществуват разногласия за това кой е построил Осириона, каква е неговата възраст и какво е неговото предназначение. Каменните блокове са прецизно обработени и положени един до друг без никакъв луфт. Част от градежа е изпълнена по полигоналния метод, подобно на някои постройки в Южна Америка. Строителен разтвор не е използван. Прави силно впечатление фактът, че тази строителна техника е съвършено различна от техниката, използвана при строителството на съседния заупокоен храм на Сет І.

Моята хипотеза по този въпрос е, че Осирион е изграден много по-рано от появата на египетската държава от древна високоразвита цивилизация, която е построила и големите пирамиди в Египет – Хеопсовата, Хефреновата и Микериновата. Край тях също по-късно са издигнати постройки с религиозно предназначение от някои египетски фараони или от техните наследници. Наскоро написах книга за това кой и защо е построил тези големи египетски пирамиди. В тази книга доказвам, че те не са култови съоръжения, а депа за преработка и дълготрайно погребване на отпадъци от ядрена централа. Книгата сега е под печат. Сега с голяма доза вероятност мога да предположа, че тази електроцентрала в древността е бил именно Осирион.

Първоначално отгоре Осирион е изглеждал като могила, засадена с дървета.

Целият комплекс е изграден във варовикова яма. Размерите ѝ са приблизително 20 х 30 м. Входът се намира откъм западната страна на съоръжението. Оттук надолу под наклон на югоизток води един дълъг коридор, който стига до правоъгълна камера с неголямо помещение зад нея. Таваните на камерата и на малкото помещение са изградени от двускатно положени срещуположни блокове, подобно на Хефреновата пирамида. Надолу коридорът продължава с тухлени неизмазани стени и полукръгъл сводест таван. От него се попада в друга зала. Вероятно и тази зала е била покрита с полукръгъл сводест таван, който сега липсва. От него обаче са се съхранили остатъци. Според мене двете зали в коридора са служили за разминаване на транспортните средства или за маневриране. По-нататък стъпала водят на североизток и на югозапад надолу, в рова. Строителните блокове са от розов гранит от Асуан, варовик и червен пясъчник. Между външните стени от огромни гранитни блокове е изграден изкуствен остров с две изсечени ями – едната правоъгълна, а другата – квадратна. Предполагам, че в тези две ями са били разположени касетите с ядреното гориво, над които вероятно е имало похлупаци с отвори и тръби за изходящата пара. Следователно ядрените реактори са били два –  един по-голям и един – по-малък.

Самият остров е изграден от отделни грамадни гранитни блокове. Във външните стени около рова са изградени също от каменни блокове шестнадесет ниши, по шест на дългите стени и по две до входа към залата и срещу него. В ъглите на тези ниши са запазени полукръгли отвори за пантите на техните врати. Сега тези врати липсват. Предназначението на тези ниши е неизвестно. Може би в тях е имало машини и съоръжения.

Последната врата води в разположена по-нататък зала, която няма други входове. Вратата на тази последна зала е толкова ниска, че напълно се залива от водата в главната зала. Подът почти цялата година е запълнен с вода от река Нил. За това свидетелства фактът, че в двете ями на острова има жива риба. Река Нил се намира на 10 км на изток и най-вероятно древните строители са прокопали от нея до Осириона канали за доставяне на вода и за нейното оттичане.

На острова има две колонади  с правоъгълни колони. Всяка колона в основата си е квадратна със страна 2,5 м и висока около 4 м. Можем приблизително да пресметнем, че всеки такъв монолит тежи около 65 т. Над тези колони има оцелели няколко грамадни блока, които представляват трегерите на покрива (архитрави). От вътрешната си страна, в горната си част всяка колона има по две вдлъбнатини: едната е като по-голям квадрат с долна полукръгла страна, а другата, вътре в нея – по-малък квадрат. Вероятно в тези вдлъбнатини са влизали метални греди, които са поддържали телфери за пренасяне на материали и съоръжения за запълване или за опразване на двете ями, запълнени с вода.

Островът е обкръжен с правоъгълни ровове, запълнени с вода. Рововете са заобиколени от дебела, висока 6 м стена, изградена по полигоналния метод от червен пясъчник. Тези блокове са напасвани един към друг като пъзел. Вижда се, че те са били подравнявани след тяхното полагане. Тази технология е приложена и при облицовката на Микериновата пирамида, което показва, че строителите и на двете съоръжения са били от една и съща цивилизация. Някои от блоковете на стената имат по една или две издатини (боси), подобно на някои постройки в Перу – Мачу-Пикчу, Куско, Саксайуаман. Това е много странно, като се има предвид огромното разстояние, което дели двата региона. Тези боси загатват, че вероятно блоковете са излети от бетон, като до втвърдяването им на местата на босите са били подпрени пръти, които да ги поддържат.

Покривът на Осириона днес се е съхранил само във вид на няколко фрагмента. От тях се вижда, че покривът е бил образуван от хоризонтално разположени каменни блокове. Единият от тях е срязан под ъгъл 30⁰.

Най-външните подпорни стени са по-грубо изградени от камъни с неправилна форма, споени с разтвор. Те са иззидани в наше време по инициатива на египетското правителство, за да не допуснат свличането на пясък в ямата.

Водата постоянно е обгръщала острова,  като по този начин е охлаждала гранитните стени, а водата вътре в двете ями е била загрявана до кипене за получаване на пара, която да върти турбини, снабдени с генератори, които да произвеждат ток.

Според някои изследователи покривът е бил разрушен от мощен взрив. Твърде вероятно е да се е бил взривил по-големият реактор, защото сега двете страни на неговата яма са отчупени.

Разбира се, това сега е само една хипотеза. Дали тя е вярна или не, биха показали задълбочени изследвания на целия комплекс, включително и на подводната му част.

Д-р Иван Симеонов, историк и филолог