- Ще ти проговоря, когато аз реша. Търпя те, макар да те мразя. Ама и не мога без теб да се справя. Но си знай, че тук се слуша само мойта дума.
- Не може така. За да си говорим, нужно е да се изслушваме. И заедно да намираме решения на възникналите проблеми. А те са много. Дори ето в този списък са отбелязани и мерки са набелязани. Нека ги обсъдим и пристъпим към работа.
- Не ме занимавай с проблеми. Решавай ги там, както намериш за добре. Аз съм глава и ми е отредено да съм отгоре и начело. Това ми се полага от памтивека.
- Обаче така нищо не можем да предприемем. Тъй като имаме общо домакинство, налага се съвместно да разискваме бюджета и общите действия. А къщата се нуждае от спешни дейности. Чешмите са пресъхнали. Тръбите са стари. Печката пуши и задушава атмосферата, трудно се диша. Парите отиват не за насъщните потреби, а се пилеят…
Тази на пръв поглед битова картинка съвсем закономерно можем да пренесем като илюстрация на (не)случващото се в общия ни дом–държава и нейната хаотична и дори патологична управа.
Горе-долу така се развива и политическият диалог у нас. Първата политическа сила удря с юмрук по масата и заявява: „ГЕРБ-СДС е в готовност за разговор по законодателните приоритети в първите три месеца на работата на 51-ото НС, но такава среща бихме могли да проведем, след като бъде избран председател на парламента.“
Втората се опитва да ги приземи с аргумента, че полезно е първо да обсъдят най-належащите законопроекти и да се изолират партиите с най-зловредно поведение…
Надприказване, надвикване, шум. Никаква чуваемост.
Само дето още не си посягат с макетни ножчета. Понеже напоследък туй средство е взето на въоръжение в решаването на междупартньорски отношения.
Къщата плаче за къщовници. Че в пуста воденица дяволите метат.
Народът ни има умни наблюдения. Защото не малко е теглил.
По всичко изглежда, че теглилата не са се никак свършили.
И ще продължаваме да си патим, дорде в парламента пращаме все по-малко свестни депутати.
Обзорник
