1 ноември – Ден на народните будители
Йеромонах Йосиф Брадати е един от най-изтъкнатите български книжовници-дамаскинари.
Версии за родното му място
Живял e и e творил през XVIII век. От бележка, писана от него, е установено, че е роден през 1714 г. Сред изследователите се е утвърдило предположението, че е починал преди 1780 г. Знае се, че до 1761 г. е бил жив. Има обаче и твърдения на изследователи, че е доживял до 1789 г., дори и до по-късно.
По-голямата част от своя живот Йосиф е прекарал в Рилския манастир, който като книжовно средище е бил притегателен център за много от родолюбивите и просветени българи.
Роден е в Елена. Произхожда от Разсукановия род, родоначалниците на който вероятно са сред първите знатни търновски фамилии, заселили се в селището, търсейки спасение в Балкана. В спомени, разказвани от стари еленчани, се твърди, че Йосиф (с рождено име Слав) е имал брат Петко, известен като даскал Петко и по-късно – поп Петко Султана, а баща им е Стоян. В потвърждение на тези спомени е паметна плоча, намерена около 1961 г. около църквата „Св. Никола“ в Елена, на която се чете: „Представи са раб божий Петко Стоян йерея в лето 1776“ – Стоян е баща на Петко и на Слав с монашеското име Йосиф.
Някои изследователи споделят твърдението, че родното място на Йосиф е някъде в Разложкия край. Главното основание за това е бележка „Да се знае кога беше игумен х. Йосиф от Разлок … 1784, януар 20“, намерена в ръкопис в Рилския манастир. Очевидно е, че бележката се отнася за друг човек предвид наложилото се мнение, че Йосиф Брадати не е бил жив към посочената година, както и че никой никъде не го споменава като хаджия или като игумен на манастира, както е написано в бележката. Споменаван е само като таксидиот и също като проповедник, книжовник и дамаскинар. Известно е още, че духовниците Никифор Рилски и Неофит Рилски са знаели, че родното му място е Елена. Първият е общувал с Йосиф в манастира, а вторият го е знаел от разговори със съвременници на Йосиф.
Като манастирски таксидиот и проповедник Йосиф е обикалял българските земи – главно западната им част и е разнасял сборници със слова, съдържащи черковни поучения, писани на простонароден говорим език. Това са главно преводи на словата на Дамаскин Студит и Агапий Критски от гръцки, както и слова на Йоан Златоуст. Сред най-известните са „Слово ради празници бабини“, „Слово за самовили“, както и допълненията които прави към творбите на Йоан Златоуст „Слово за суетния човек и змията“, „Как подобава да се стои в църква“, и „Поучение за простите“. Оригиналите той е преработвал, като ги е пояснявал и приспособявал към съвременната действителност в българските земи и нуждите на времето.
Писал е и свои слова, както и жития на духовници. Запазени са 15 негови сборника – няколко хиляди страници, които съдържат около 150 слова. Писани са не само в Рилския манастир, но и по местата, които е посещавал.
Словата му са приемани добре, преписвани са, а преписите – разпространявани. От исторически източник се узнава: „Знайно буде, как Йосиф Брадати, постник от Рилскаго монастира, превел и изписал от …, и аз Роман йеромонах преписах от негово писание сия книжица, ради женски и бабини враговщини, заради самовили и бродници, за да се чете на ползу женам, ва лето 7264 от рождества Христова 1756 у Габрово Терновско тогда бях.“ Предполага се, че известните сборници, писани в Пазарджик през 1878 г., са преписвани от сборници на Йосиф Брадати.
В словата си Йосиф засяга черковни въпроси. Иска църквите „да имат книги поучителни, по прости език да се разбират и прости люди безкнижни да разумеют“. „Подобава“, пише той, попът „да е като един изучен градинар … да сади цветие миризливо и хубаво“ и както цветето украсява градината, така трябва и „поп да украсит церков сас различни поучителни книги, а не да купува мрежи и да мисли, где има риба да лови …“.
Не пропуска да засегне в словата си и извънчерковни въпроси. Освен укори към свещениците, той въстава и срещу лихварството.
Лихварите „дават окаяници два жълтици на заем сиромаху и узимают три … и „пиют кърви сиромахом“. Той познава живота на хората и се опитва да ги избави от някои техни заблуди. „Слишите вие, що … имате телесна чистота; не такмо които имат телесна чистота, нарицают се чисти, нъ които имат душевную чистоту, тия нарицают се чистш …“. Йосиф не пропуска да засегне и робството и причините за него: „… Аще бихме ми християне имели покорение и послушание един другиму, не би бог предал нас … да биют нас, и да нарицают нас неверни …“.
Йосиф Брадати, най-видният и продуктивен дамаскинар на XVIII в. по българските земи, с неговите оригинални, компилативни и преводни съчинения с религиозно-поучително съдържание, се посочва в научни трудове и публикации като „най-близък предходник на Паисия, както по време, тъй и по значение“.
Алекси Пенчев
