29 октомври – Ден на бесарабските българи – на цялата страница
Димитър Агура, роден на 14.Х.1849 г. в бесарабското българско село Чушмелия, е първият българин, хабилитирал се за професор по история във Висшето училище, един от пионерите и първостроителите на българското висше образование, основател и пръв председател на Българското историческо дружество.
Родословният корен на фамилията е от с. Невша, Шуменско.
През 1872 г. Димитър Агура се дипломира предсрочно със златен медал в Историко-филологическия факултет на Яшкия университет.
През 1877 г. се завръща в родния край и постъпва като учител в Болградската гимназия.
През октомври 1879 г. Димитър Агура пристига в българската столица София, за да посвети знания и сили на младото възродено отечество. Назначен е за началник на отделение в Министерството на вътрешните работи, след това за главен секретар, а по-късно и за заместник-министър на същото министерство. Налага му се дори да работи като висш полицейски началник за 3 г. – от Х.1897 до VI.1882 г. Справя се блестящо. Това е времето, когато се ликвидират останките от турските разбойнически банди в Княжество България, за което Димитър Агура има определени заслуги.
През юни 1882 г. е назначен за главен секретар в Министерството на народното просвещение. На 3.III.1883 г. е назначен за управляващ Министерството на народното просвещение, т. е. министър, на която длъжност остава до 7.IX.1883 г. По време на заемания от Димитър Агура министерски пост, той полага много грижи за развитие на българското образование, за подобряване на работата на педагогическите училища, като осъзнава голямата им роля за подготовката на народните учители. Работи и за усъвършенстване на народните училища, за написване и издаване на модерни, дидактически издържани български учебници. Особено големи заслуги като управляващ Министерството на народното просвещение Димитър Агура има за въвеждане и подобряване на класическото образование в България. По негово време е изработен законопроект за народните училища. Идеите му за демократичност и национален дух на образованието и възпитанието в народните училища са в основата на българското просветно законодателство.
От октомври 1883 до март 1885 г. Димитър Агура е директор на Първа мъжка класическа гимназия в София, а след това е директор на Пловдивската мъжка гимназия до октомври 1888 г.
Със Закон за университета, приет от Народното събрание през 1904 г., Висшето училище придобива университетски статут. През втората учебна година на Висшето училище Димитър Агура е назначен за извънреден преподавател по римска история и за изпълняващ длъжността ректор. Той поставя основите и организира учебната дейност на Историко – филологическия факултет. Хабилитира се направо за професор на 1.Х.1894 г. с фундаменталния си труд „Новейша история на Френската революция до днешно време“, излязла през 1890 г.
По време на своята 22-годишна преподавателска дейност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Димитър Агура чете лекции по история на Гърция, Рим, Русия, нова история на Западна Европа. Има изключителни заслуги за изграждане първия български университет в София. Избиран е на два пъти за декан на Историко-филологическия факултет и четири пъти за ректор на университета.
Димитър Агура е един от основателите на Българското книжовно дружество в румънския град Браила през 1869 г. На учредителната сбирка е още студент в Яшкия университет, но е приет за дописен член на дружеството, а през 1900 г. е избран за действителен член. Председател е на дружество „Общ труд“, което издава сп. „Български преглед“, като орган на Българското книжовно дружество от 1893 до 1900 г.
Проф. Димитър Агура е главен инициатор за основаването през 1901 г. на Българско историческо дружество и е негов несменяем председател в първите 10 г. – до смъртта му. Основател е и първи главен редактор на печатния му орган „Известия на българското историческо дружество“. Проф. Агура е един от основателите през 1899 г. на Славянското дружество в България, десетилетия наред е участник в Българския червен кръст.
В края на септември 1911 г. проф. Агура начело на академична делегация заминава за град Яш, Румъния, за тържествата по случай 50 години от основаването на Яшкия университет, тъй като е негов възпитаник. На официалната вечеря е поставен да седне до краля на Румъния, доказателство за неговия авторитет.
Дни след това – на 28 септември – проф. Димитър Агура умира в гр. Яш. Тялото му е балсамирано и пренесено в София на български и румънски разноски. На погребението му присъства цялата софийска общественост и студентството.
Константин Танков
