Тя простира дрехи на балкона
в оранжевия залез на деня,
разпуснала коси като мадона,
ухаеща на пролетни цветя.
Млякото е вече подквасено,
чиниите блестят от чистота,
вечерята с любов е подредена,
очаква своя син със трепет тя.
Очаква тя и първото си внуче –
момче или момиче, все едно,
да го гушне в топлите си скути
и нацелува топлото чело.
Да му запее люлчините песни
със гласа си нежен и звънлив
за слънцето на Тракия чудесно
и за полята златни с полъх тих.
А в утрото щом седне зад волана,
сюитата ще пусне тя на Стайнов
с мелодика магическа, омайна
и с ритъма сърдечен на Балкана.
Пламен Б. Петров
